Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Както свидетелства опитът на историята, колкото повече истината се потулва, толкова по-големи са възможностите за злоупотреби. В крайна сметка всички опити да се скрие истината са обречени на провал. Но преди това да стане ясно, нанася се огромна вреда на общественото съзнание, на политическата култура, на духовните ценности. Историята с „Писмото“ още веднъж ни напомня, че лъжата винаги се скроява, фабрикува, създава. А истината няма защо да се фабрикува. Тя просто трябва да бъде открита, намерена, изяснена, защитена. Тук се крие една от противоположностите, различаващи истината от лъжата. За истината е нужна светлина, много светлина; лъжата винаги търси мрака, прикритието, секретността. А Сталин много обича „строго поверителното“. Скоро върху делата, папките и елементарните документи ще се появят доста такива надписи. Разбира се, държавни и партийни тайни има и сигурно ще има. Но превръщането на проста преписка, отчети, телеграми, елементарни сведения в някаква тайна създава за някои нещо като особен пласт на живота. Никой не се замисля, че прекомерната засекретеност на държавния и обществения живот е благодатна почва за продажничество. В центъра на всички „тайни“ е самият Сталин, който намира време да реагира лично на непрекъснатия поток от съобщения.

Текстът на Лениновото „Писмо до конгреса“ е публикуван няколко пъти на Запад, не без участието на Троцки. Отначало в САЩ неговият отдавнашен привърженик М. Истмън публикува документа с обширни антисъветски коментарии. По-късно, през 30-те години, във Франция Б. Суварин, френски гражданин от руски произход, сътрудник на „Юманите“, се връща към този документ. Троцки полага непрекъснати усилия да привлече вниманието към „Писмото“, като публикува отделни откъси, променяйки ги до неузнаваемост. В края на живота си той тълкува този Ленинов документ фактически еднозначно: Ленин е предложил Сталин да бъде преместен от поста генерален секретар и е препоръчал на делегатите да издигнат за лидер на партията него, Троцки, като най-способен и най-умен. Той така често повтаря в книгите и статиите си тази теза, че изглежда сам започва да вярва в нея.

Съдържащите се в „Завещанието“ Ленинови идеи предвиждат широк спектър от демократични мерки в първата в света социалистическа държава. Предлага се да се увеличи притокът от свежи сили в ръководството на партията и държавата, да се повиши ролята на професионалните съюзи, на съветите, обществените организации, народните и контролните органи, ролята на отчитането на ръководителите пред трудещите се, макар че още не са поставени конкретно въпросите за плебисцити, референдуми, допитвания, за задължителен отчет на ръководителите, за строго периодичното обновяване на партийните кадри и за други аспекти в „технологията“ на демокрацията. Важно, извънредно важно е, че Ленин вижда същината на социализма в синтеза от демокрация, хуманизъм, свобода и справедливост.

Постепенното отдръпване от Лениновите изходни позиции на широк демократизъм не може да не се отрази отрицателно върху всички области от живота на съветската държава. Именно тук са дълбоките извори на бъдещите деформации, култовски извращения, злоупотреби с властта. Но идейният пълнеж на Октомври е толкова непреодолим, че не са могли напълно, да го смачкат и унищожат всички филтри на догматизма и бюрокрацията. Трябва винаги да помним и да не забравяме това. И не заради това, че нито днешното, нито утрешното са вечни. И едното, и другото отминават. Както изглежда, вечно е само миналото. А то твърде често изпраща своите послания към идното. Идното, бъдещето, днес е такова, че, от една страна, ако не утолим жаждата си да разберем онова, което е било, ще ни бъде трудно да превърнем в действителност идеалите си. А от друга — струва си да видим, че миналото учи на мъжество и способност да защитим истината. Неопетнената съвест винаги има своя шанс.

Нужно е да отдадем дължимото на тогавашното време: политическата система на обществото, която се създава в ония години, придава огромно значение на възпитаването на населението, на подрастващите поколения в духа на революционните идеали, на социализма и комунизма. В ония години широко се разпространява образът на идеалния „нов човек“, някакъв образец, модел на бъдещата личност. Още през 20-те години, въпреки че започват да се засилват бюрократичните тенденции, но идеологичната страна на преустройството на обществото се придава първостепенно значение. Простота, скромност в живота, непретенциозност във всекидневието, общуване, готовност да се откликне на всеки призив на обществото, дълбока ненавист към еснафството и печалбарството, извисена духовност, чужда на дребнавите бакалски сметки — всички тези черти на човека от 20-те, 30-те. 40-те и по-късните години показват, че бюрократизмът не е задушил най-доброто у гражданина на първата социалистическа страна. Хората са били силни с вярата си в идеята.