Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Много от делегатите на конгреса трудно се ориентират в хитроумните плетеници на реалната политика и често пъти приемат формата за съдържание. Та нали и Троцки по същата причина запазва дълго популярността си благодарение на своите запомнящи се речи. Когато се прочита „Писмото“, у делегациите не възникват съмнения и никой не се запитва защо този извънредно важен документ не се обсъжда непосредствено на конгреса, защо е тази потайност, защо не се обнародват открито Лениновите предложения. Тия неща не са последица само от известна „обработка“ и натиск, но преди всичко и от ниската политическа култура на мнозина делегати. Една от причините за бъдещите нещастия е изостаналостта за дадения период в политическата култура не само на по-голямата част от населението, но и на партийните членове. Надали са много онези, които са разбрали, че именно сега, след революцията, отказвайки се от бога на небето, тръгват да си го създават на земята. Не им и хрумва, че докато богът на небето е символ и иска от хората най-често символични жертви, богът на земята няма да се задоволи с това и ще поиска страшни човешки жертви. Уви, такива ясновидци като Ленин са уникална, историческа рядкост.

Но нали не на всички политическата култура е толкова ниска? Нима Зиновиев, Каменев, Риков, Томски, Дзержински, Калинин, Рудзутак, Соколников, Фрунзе, Андреев и много други болшевики не са разбирали, че е нужно най-внимателно да се анализира „Завещанието“ на вожда? Мисля, че са разбирали. Но лозунгът за единство, възприеман често формално, заглушава интелектуалната им съвест. Можем дори да кажем, че нейният шанс, шансът на съвестта, не е използван. Така ще бъде още много пъти и в бъдеще. Издигането на новия вожд ще става не само в условията на орязване, кастриране на реалната демокрация, но и като се заглушава гласът на съвестта на мнозина, които трябва публично, открито да протестират против узурпирането на властта от едного. Всички знаят как ще завърши това за конкретния човек. Там е работата, че този шанс на съвестта може да се използва само в съюз с мъжеството на мисълта… Вътрешното раболепие обаче се оказва почти във всички случаи по-силно. Свободата в съзнанието на хората е често в положението на Пепеляшка.

Когато Сталин научава за Лениновото „Писмо“, заявява, че си подава оставката. Ако е била приета, може би много неща биха тръгнали другояче. Правилно постъпва. Така трябва да постъпва всеки болшевик. Но оставката не е категорична. Тук му е мястото да кажа, че през 20-те години Сталин два пъти си подава оставката. След XV конгрес например тя е в по-категорична форма. Троцкистко-зиновиевската опозиция претърпява поражение, което конгресът оформя организационно. На първия пленум след конгреса Сталин се обръща към членовете на Централния комитет с молба:

„Мисля, че до последно време имаше условия, принуждаващи партията да ме остави на този пост като човек повече или по-малко суров, представляващ известна противоотрова срещу опозицията. Сега опозицията не само е разбита, но е и изключена от партията. А между другото, имаме и указанието на Ленин, което според мене трябва да бъде изпълнено. Затова моля пленумът да ме освободи от поста генерален секретар. Уверявам ви, другари, че партията само ще спечели от това.“

Обаче сега авторитетът на Сталин се е повишил, за партията той е човекът, който се бори за единство и се опълчва непримиримо срещу всички фракционери. Оставката му отново не е приета. Но изглежда, че Сталин е бил предварително убеден в това и с молбата си за освобождаване от поста генерален секретар тайно е искал още повече да укрепи положението си.

На XIII конгрес Каменев и Зиновиев взимат всички мерки да не бъде изпълнена настойчивата Ленинова препоръка Сталин да бъде преместен от поста генерален секретар. Това вероятно е най-недостойната страница в политическата им биография, като се има предвид колко непосредствено са работили с Ленин. Склоняват Сталин да оттегли устното си заявление и заедно набелязват линия, съгласно която му се предлага да се съобрази с препоръките и критичните забележки на починалия вожд. Тази линия Зиновиев и Каменев провеждат лично сред големите отделни делегации, фактически обръщайки гръб на Лениновите идеи. Де да са знаели, че оневиняват своя бъдещ гробокопач!

Нелишените от способности и заслуги пред революционното движение и пред партията Зиновиев и Каменев смятат, че най-важното в дадения етап е да не се допусне Троцки до главните роли. Те самите искат да се докопат до тях. Не поставят на първо място съдбата на революцията, съдбата на Лениновото „Завещание“ и бъдещето на страната. Излиза на преден план старият колкото света императив — личните интереси, амбициите, славолюбието. И двамата, както и Троцки, явно подценяват Сталин. Известно е например, че в началото на 20-те години Зиновиев казва в тесен кръг: „Сталин е добър изпълнител, но той винаги трябва и може да бъде управляван. Сталин няма способностите сам да се управлява.“ Очевидно Зиновиев, а с него и Каменев в своите планове разчитат, че Сталин ще остане в ролята на генерален секретар само като ръководител на Секретариата, а в Политбюро ролята на първа цигулка ще играе друг човек. Разбира се, Зиновиев! Сталин разбира замисъла на „дуета“ и до известно време си дава вид, че тази „комбинация“ го задоволява. Та не току-така се постарава да наложи за докладчик по главния, политическия въпрос на XIII конгрес Зиновиев. Зиновиев и Каменев се страхуват от Троцки и не смятат Сталин за опасен. А на конгреса Троцки е пасивен. Сякаш просто чака кога ще го извикат… Такава е обстановката в ръководното ядро на Централния комитет.