Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

За най-голямо съжаление Политбюро, неговото ядро — Зиновиев, Каменев, Сталин, Троцки и Бухарин — или не са разбирали, или не са искали, а може би и не са могли напълно да разберат гениалните замисли на Ленин. Тринадесетият конгрес на партията, разглеждайки многобройните важни въпроси от тогавашната действителност, решава задачите на днешния, а не на утрешния ден. Централната идея на „Завещанието“ на Ленин за развитие на народовластието не се превръща в главната идея в неговата работа. Може да се каже, че тук се крие основният източник на бъдещите нещастия.

Въпросите за разширяване на демократичната страна в диктатурата на пролетариата и за обновяване на ръководните органи, за широкото привличане на масите към решаването на държавните въпроси фактически не се повдигат. Сталин само се докосва до въпроса за разширяванетона Централния комитет. Но ние помним, че Ленин говори за увеличаване на ЦК за сметка на работниците и селяните. А вместо това и на XII, и на XIII конгрес увеличаване наистина има, макар и за сметка на достойни хора, но в голямото си мнозинство професионални революционери. От работниците и селяните са избрани съвсем малко нови членове на Централния комитет. А това, съгласете се, далеч не е едно и също.

В политическия доклад на Зиновиев въпросите за социалистическата демокрация, за която толкова много е загрижен Ленин, са разгледани своеобразно и по-точно едностранчиво. Докладчикът привежда изказването на един заводски инженер специалист, който смята, че е малко да се дадат на хората предмети от първа необходимост, на тях им е нужно да им бъдат дадени „човешки права“. Докато сме лишени от тези права, заявява инженерът, ще бъдем инертни. Докато не бъде признато, че „човекът е най-голямата ценност в държавата“, обществената и трудовата активност на хората ще бъде ниска. Не може да не признаем проницателността на този възглед. Наистина, наред с тия силни мисли специалистът изказва по много въпроси и погрешни мнения. На тези настроения у интелигенцията Зиновиев реагира по следния начин: „По този въпрос не си струва да си губим времето с излишни приказки. Съвсем ясно е, че такива права те (специалистите — б.а. ) ще видят в нашата република, когато си видят ушите без огледало. Това е безспорно.“ 216 216 XIII съезд Российской коммунистической партии (большевиков). Стенографический отчет. М., 1924, с.110. Така мисли не само Зиновиев, но и мнозина в Централния комитет, които нямат възможността да прозрат дълбокохуманната концепция на социализма, в чийто център трябва да бъдат свободата, демокрацията и хуманизмът. Това невежество също е източник на бъдещите нещастия. Вярно е, че са изминали само шест и половина години от революцията. Без диктатурата на пролетариата Съюзът на съветските републики просто не би издържал под напора на вътрешните и външните врагове. Но това, че се забравят демократичните начала, народовластието, за които така много се грижел Ленин, рано или късно не може да не се отрази.

На конгреса на Лениновото „Писмо“ не се отделя вниманието, което е трябвало да се отдели. Отделните делегации са били запознати с „Писмото“ от специално определени хора. Особена активност проявява Каменев, който минава от делегация на делегация. Няма никакви обсъждания. След прочитането му на глас се внася предварително подготвено устно предложение (от членове на комисията по приемане на Лениновите документи): да се препоръча на Сталин в политическата си работа да има предвид критичните бележки на Ленин. И всичко свършва с това. Всъщност „благодарение“ на тази форма за запознаване на делегатите с Лениновото „Писмо“ то фактически е недооценено. И така, този документ с историческо значение не става основа за въвеждане на демократични норми в партийния живот, за организационни промени в ръководния ешелон на партията и за издигане на нова кандидатура за поста генерален секретар. Тук трябва да се има предвид и обстоятелството, че от написването на „Писмото“ е изминала почти година и половина. През това време Сталин застава начело на борбата с Троцки, който, още преди да умре Ленин, повежда яростни атаки против курса на партията, против политиката на НЕП-а. Сталин се опълчва решително против тези нападки, защитавайки в действителност и себе си. Поддържа го по-голямата част от партията. Това се отразява и върху отношенията на делегатите към Сталин. Мнозина сигурно са разсъждавали така: да се махне Сталин значи да се признае, че Троцки е прав.