Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Започва нова глава в историята. Приемник на Ленин на поста председател на Съвета на народните комисари става А. И. Риков, на поста председател на Съвета по труда и отбраната е издигнат Л. Б. Каменев. Сталин, оставайки генсек, чака решенията на XIII партиен конгрес, където съгласно волята на Ленин трябва да бъде прочетено „Писмото“ му до конгреса. Но знаели ли са делегатите за това „Писмо“? По този въпрос има противоречиви свидетелства.

Има събития, които остават дълго време в сянката на историята, макар да заслужават неизмеримо повече. Това се отнася и за съдбата на Лениновото „Писмо до конгреса“. Аз вече споменах, че най-вероятно то е адресирано до делегатите на XII партиен конгрес, но по силата на редица причини не е доведено до знанието им. Струва ми се, че Марк Аврелий беше писал: различно летят мисълта и стрелата; мисълта, дори когато, разглеждайки нещо, е предпазлива, лети все пак направо към своя предмет. Мислите на Ленин, изложени в „Писмото“, „летели към своя предмет“, срещайки немалко спънки. Изглежда, за конкретния исторически момент поради противодействието те не са могли да изиграят ролята, за която били определени, но за бъдещето ролята им е неоценима. Те ще останат в историята на политическата мисъл като пророческо предупреждение, което гласи: за да бъдат осъществени, високите и благородни цели искат морална чистота.

Писмото на Ленин от 24–25 декември и допълнението му от 4 януари 1923 г., препечатани и сложени в пликове, Крупска, в съответствие с волята на Владимир Илич, предава в Централния комитет на партията на 18 май 1924 г., пет дни преди откриването на редовния XIII конгрес на РКП(б). В специалния протокол за предаването на тези безценни документи Крупска собственоръчно написва: „Предадени от мене записки, които Владимир Илич е диктувал по време на болестта си от 23 декември до 23 януари — 3 отделни записки. В тях не влиза записката по националния въпрос (намираща се в момента у Мария Илинична).

Някои от тези записки са вече публикувани (за Рабкрин, за Суханов). Сред непубликуваните има записки от 24–25 декември 1922 г. и от 4 януари 1924 г., които съдържат личните характеристики на някои членове на Централния комитет. Владимир Илич изяви твърдото си желание след смъртта му тези негови записки да бъдат доведени до знанието на поредния партиен конгрес. Н. Крупска “ 213 213 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.45, с.591-592. :

Състоялият се в навечерието на конгреса пленум по докладна приелата Лениновите книжа комисия приема следното постановление: „Да се разгласят прочетените пред пленума документи в съгласие с волята на Владимир Илич на конгреса, като разгласата им се извърши по делегации и след предупреждение, че тези документи не подлежат на размножаване, а разгласата по делегации да се извърши от членовете на комисията по приемането на книжата на Илич.“ 214 214 Пак там. с.594.

Това е първият конгрес без Ленин. Политическия доклад изнася Зиновиев. Той започва да чете доклада много развълнувано: „В днешната «Правда» един от нашите обичани работници поети е предал прекрасно настроението в партията, отговарящо тъкмо на сегашния момент:

Без Ленин, без светлинка, без най-гениалната глава на земята ние ще трябва да разрешаваме сега онези с особена важност въпроси, от които зависи съдбата на нашата партия…“ 215 215 XIII съезд Российской коммунистической партии (большевиков). Стенографический отчет. М., 1924, с.37-38.

В пространния доклад на Зиновиев се разглежда широк комплекс въпроси: резултатите от годината, факторът време в социалистическите преобразования, работата на ЦК и на Политбюро, резултатите от дискусията, националният въпрос, международното положение, работата на РКП(б) в Коминтерна, резултатите от новата икономическа политика, Лениновият план за кооперирането. В доклада има специален раздел и за това РКП(б) „да не бъде само партия на града“, за „културните ножици“ и т.н. Но фактически нито в доклада на Зиновиев, нито в организационния отчет на Сталин се засягат въпросите, повдигнати от Ленин в последните му писма. Това надали е направено с умисъл. Просто интелектуалното равнище на Лениновите съратници (макар то да е, общо взето, високо) не може, повтарям това, да им осигури такъв задълбочен и прозорлив поглед към бъдещето, какъвто имал Владимир Илич. Защото Ленин не просто прави „план за построяването на социализма“, както е прието да се говори у нас, в областта на индустриализацията, колективизацията и културата. Тук също се отразява схематизмът в мисленето на Сталин, свикнал всичко да разчленява и да опростява до неузнаваемост. Лениновото „Завещание“ е концепция за социализма, в центъра на която е човекът, а също и въпросите, разглеждащи гаранциите за народовластие, демокрация и хуманизъм в новия строй. Всъщност Ленин търси пътища как да не се допусне отчуждаване на работния човек, на труженика от неговатавласт; как да се победи избуяващата бюрокрация; как да се преобрази апаратът в демократичен и гъвкав, как да се издигне ролята на обществения контрол; как да се направят плодовете на свободата достъпни за всички. Именно тия въпроси образуват същинатана Лениновото намерение за „редица промени в нашия политически строй“.