Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

В първото издание на своите „Портрети и памфлети“ в статията си „Лев Троцки“ Карл Радек пише, че той „благодарение на своята енергия успя да подчини бившето кадрово офицерство… Той съумя да спечели доверието на най-добрите специалисти и да ги превърне от врагове на Съветска Русия в нейни убедени привърженици. Спомням си нощта, когато при мене в стаята дойде покойният адмирал Алтфатер, един от първите офицери от старата армия, който започна не от страх, а по съвест да помага на Съветска Русия, и ми каза простичко: «Пристигнах тук, защото бях принуден. Не ви вярвах, а сега ще ви помагам и ще си върша работата, както никога не съм я вършил, с дълбокото убеждение, че служа на родината».“

Троцки, пише Радек, беше безпощаден. Когато възникна смъртна опасност за Съветска Русия, не се спираше пред никакви икономически, материални и човешки жертви. По това той прилича на Сталин. Троцки, спомня си Радек, изрече парадоксалната фраза: „Ограбихме цяла Русия, за да победим белите.“ В очерка авторът идеализира Троцки, приписва му много от онова, което е отличавало не само него. Но днес е ясно, че Ленин, виждайки ума и големите организаторски и пропагандаторски способности на Троцки, дълго време се опитва да го „завърти“ в нужната посока. И ако Ленин бе живял по-дълго, съдбата на Троцки сигурно щеше да бъде друга.

Почти по всички основни въпроси той не се разбира със Сталин, често пъти и с партията. Троцки, както пише известният американски историк С. Коен, в „НЕП-а видял първия признак за израждане на болшевизма и изгубване на радикалния характер на руската революция“. Предложенията му за „диктатура в промишлеността“, за разгръщането на „трудови армии“, за необходимостта от „кръв и нерви“ за постигане на целта при външно проявено левичарство са крайно опасни. Троцки, продължава Коен, „почувствал, че когато свършила гражданската война, свършено било и с кулминационната точка в живота му“ 208 208 Cohen, S. Bukharin and the Bolshevik Revolution. N.Y., Alfred A. Knopf, 1974, p. 139–149. .

Със задна дата, вече в емиграция, той усилено ще разпространява версията, че Ленин искал да го привлече в „блок“ против Сталин и да сменят генералния секретар на XII партиен конгрес. В книгата си „Моят живот“ Троцки пише: „Ленин системно и упорито насочваше нещата към възможността на XII конгрес да нанесе в лицето на Сталин най-жесток удар на бюрократизма, взаимното прикриване сред чиновничеството, своеволията, безчинствата и грубостта. Ленин успя всъщност да обяви война на Сталин и на неговите съюзници, като и за това научиха само непосредствено заинтересуваните, но не и партията.“ 209 209 Троцкий, Л. Д. Моя жизнь. T. II, с. 218, 226. За какво са му на Троцки тези нелишени от здрав смисъл откровения? Разбира се, преди всичко за да заяви, че Ленин е смятал за свой приемник именно него, Троцки. С тази цел той по свой начин коментира Лениновото „Писмо до конгреса“ и прави извода: „Безспорната цел на завещанието е да ми облекчи ръководната работа(подчертано от автора). Ленин иска да постигне това, разбира се, с най-малко лични препирни.“ Ето го в тези думи целия скрит (а дали е скрит?) смисъл на дългата борба на Троцки. Той никога няма да се примири с горчилката от личния крах. Та нали вече се виждал лидер, диктатор, вожд!

Че версията на Троцки е съмнителна, говорят самите Ленинови редове. На Ленин не му е необходим „блок“ с Троцки за смяната на Сталин. Авторитетът на Ленин е абсолютно неоспорим. Друг е въпросът, че понякога поради различните „равнища“ на интелектите не го разбират. Когато Владимир Илич заболява, някои се опитват да обяснят това неразбиране с последствията от болестта, със затрудненото общуване, с откъсването на вожда от живота. Но едно не предизвиква никакви съмнения: ако Владимир Илич беше здрав, дори само личното му предложение за смяната на Сталин, направено на заседание на Политбюро и подкрепено както винаги със силни аргументи, би свършило работа. Ленин смята, че Сталин е неподходящ за поста генерален секретар, но очевидно не по-малко неподходяща е и кандидатурата на Троцки. И двамата „изтъкнати вождове“ не бива да се изкачват на капитанския мостик на гигантския руски кораб.

И до смъртта на Ленин отношенията на Сталин с Троцки остават сложни. Отначало Сталин дори се възхищава в себе си от „трибуна“, но после доста бързо разбира, че „формата“ на Троцки още не отразява цялата дълбочина на съдържанието на един „вожд“. Вероятно Сталин, по-рано от другите, като нямаме предвид, разбира се, Ленин, е почувствал, разбрал; че Троцки протяга ръце към ролята на приемник на вожда. Постепенно вътрешната неприязненост на Сталин към Троцки се усилва, а после преминава в усърдно скривана (за известно време само) омраза. Мислено Сталин нарича своя враг „авантюрист“ и „шмекер“, перифразирайки Лениновите думи за „шмекеруването“ на бившия меншевик Троцки. Надарен с отлична памет, Сталин нанизва многобройните грешки, лъкатушения, завои и авантюри на Троцки на нишката на бъдещите си аргументи, разобличения, критики и порицания… Той не забравя левичарската „революционна“ фраза на Троцки по време на Брестките събития; помни как Троцки отдава заповед да бъдат разстреляни голяма трупа политически функционери на Източния фронт заради измяната на неколцина военни специалисти (трагедията бива предотвратена само благодарение на намесата на Ленин); не излиза от ума му и нескопосаното предложение на Троцки в Индия да бъде изпратен кавалерийски корпус за подклаждане на революция; още вижда „кукувицата“ на Троцки, която е готова да прокука края на съветската власт…