Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

През октомври 1923 г. обединеният пленум на Централния комитет и Централната контролна комисия на РКП(б) не одобрява предложенията на Троцки. От 114-те участници в заседанието само двама го поддържат. Фактически, още преди да започне борбата за лидер в партията, Троцки се оказва сам. Поражението му е пълно. Тогава той се опитва да се опре на армията, където все още има доста голям авторитет. С помощта на началника на Политическото управление на Революционния военен съвет (ПУР) Антонов-Овсеенко, негов отдавнашен привърженик, Троцки възнамерява да използва въоръжените сили, за да демонстрира несъгласието си с линията на Централния комитет. Обаче и комунистите в армията и във флота, с малки изключения, не го подкрепят. Равносметка от дискусията прави XIII партийна конференция (януари 1924 г.), която не сама осъжда Троцки, но и взима редица важни решения в областта на икономическата политика. По-късно Троцки признава, че атаките му против Централния комитет и дискусиите, предизвикани от него, имали за цел той да стане лидер на РКП(б). Но прави впечатление фактът, че всяка своя дискусия Троцки започва в крайно неудобен за него момент, предварително разбирайки, че го чака поражение. Като надценява интелектуалното си влияние, той, както личи, подценява „хватките“ на Сталин, умението му да води политическата борба с използване на всякакви средства.

Има нещо символично в това, че през октомври 1923 г., когато Троцки разпалва междуособния огън на борбата в партията, Ленин за последен път отива В Москва. Сякаш предчувствайки, че опасенията му от разкол в ръководството на партията може да станат реалност, той въпреки лекарската забрана на 18 октомври пристига с автомобил в столицата. Като е видял сградата на Централния комитет и на Съвета на народните комисари, Ленин сигурно си е помислил, че октомврийската атака на Троцки е нов етап на борбата за лидерство в партията. Защо у тези хора са толкова силни личните амбиции? Какво подхранва властолюбието им? Нима не разбират, че революцията може да победи само като потисне цезарските мотиви?… На другия ден от автомобила той с внимателен поглед гледа за последен път кремълските църкви, московските улици, павилионите на Селскостопанската изложба. Когато се връща в Кремъл, Ленин си подбира в библиотеката книги и заминава обратно за Горки. Със съратниците си не се среща. Неговото безмълвно и почти тайно идване в Москва и в Кремъл е като че ли сбогуване със столицата, с всичко, което го свързва с този неспокоен и уплашен свят…

С пълно право може да се запитаме какъв е политическият портрет на Троцки, на човека, претендирал след смъртта на Ленин за най-главната роля? Известно е, че от II конгрес на партията той се присъединява към меншевиките. През 1917 г. Троцки е сред така наречените межрайонци 203 203 Межрайонци — социалдемократическа група (троцкисти, меншевики-партийци, повечето членове на групата „Вперед“, бивши болшевики-примиренци, отцепили се от партията). — Б.пр. (около 4 хиляди души), когато заедно с тях е приет на VI конгрес на партията в нейните редове и веднага е избран за член на Централния комитет. В октомврийските дни като председател на Петроградския съвет развива голяма дейност. Това отбелязва и Сталин. В речта си „Троцкизъм или ленинизъм?“ на пленума на комунистическата фракция във ВЦСПС той подчертава, че е „далече от това да се отрича несъмнено важната роля на Троцки във въстанието… Да, това е вярно, другарят Троцки действително добре се би през Октомврийския период. Но през Октомврийския период добре се би не само другарят Троцки“.

И наистина, в революцията и в гражданската война Троцки си извоюва голяма популярност благодарение на необикновените си организаторски и ораторски качества и на публицистичното си умение. Известна е високата оценка, която Ленин дава на Троцки през есента на 1917 г. Когато говори за издигането на кандидати на партията за Учредителното събрание, Ленин казва, че „никой не би оспорил такава например кандидатура като на Троцки, защото, първо, Троцки веднага след пристигането си зае позиция на интернационалист; второ, бореше се сред межрайонците за сливането; трето, в тежките юлски дни се оказа на висотата на задачата и предан привърженик на партията на революционния пролетариат“ 204 204 Вж. Ленин, В. И. Събр.съч. Т.34, с.354. .

Очевидно исторически вярно ще бъде, ако кажем, че в определен етап — в навечерието на Октомврийското въстание и след него, в хода на гражданската война и непосредствено след нея — по популярност Троцки отстъпва само на Ленин и е един от най-известните вождове на Октомврийската революция. При изброяването на имената тогава не е използван азбучният ред и Троцки винаги (или почти винаги) е споменаван на второ място — след Ленин. В протоколите на пленумите на Централния комитет в периода 1918–1921 г. присъстващите на тях членове на ръководния партиен орган са изброявани обикновено в следния ред: Ленин, Троцки, Зиновиев, Каменев, Сталин, Рудзутак, Томски, Риков, Преображенски, Бухарин, Калинин, Крестински, Дзержински, Радек, Андреев… Така са изброени например членовете на Централния комитет на заседанието на пленума на ЦК на РКП(б) на 20–21 ноември 1920 г. 205 205 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.2, д.34, л.I. Но популярността на Троцки не е свързана с многото му лични привърженици. Очертава се парадоксална картина: без да е популярен като личност, Сталин олицетворява партийната линия. Троцки, партийният деец със значително по-голяма популярност, придобива рано печата на „фракционер“, което никак не допринася за увеличаването на съмишлениците му. При това, както пише И. Дойчер, „Троцки беше толкова уверен в положението см в партията и в страната, че дълго време не искаше да се забърква в открита борба за приемствеността“. Убеден е, че след Ленин партията непременно ще избере него.