Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Ленин смята, че освен контрол на конгреса над изборния ръководен орган е нужно между форумите на комунистите специална комисия да контролира работата на Централния комитет и на Политбюро. В главното пленумът се съгласява с Лениновите изводи и приема за необходимо да се разшири съставът на Централната контролна комисия и да се установи най-тясна връзка между органите за държавен и партиен контрол. (Кой е могъл да знае, че в бъдеще ролята на ЦКК ще бъде сведена до почти нищо незначещите регистрации на партийните работи на върха, а после този орган ще бъде изобщо закрит от Сталин?)

Макар Сталин да е генерален секретар вече от около една година, положението му външно с нищо не изпъква. Когато участниците в пленума започват да разглеждат представените от Сталин тезиси на доклада „Национални моменти в партийното и държавното строителство“, те ги подлагат на сериозна критика. Пленумът приема тезисите само като основа, а в решението има редица принципни забележки. Решено е след доработка да бъдат показани на Ленин. Текстът на тезисите, подготвен от самия Сталин, потвърждава, че и по отношение на въпроса, където генералният секретар се смята за „специалист“, има много празнини. За окончателната разработка на тезисите пленумът създава комисия в състав: Сталин, Раковски и Рудзутак. 200 200 ЦПА ИМЛ, ф.17, гл. 2, д.88.

На пленума, както често се случва, особена позиция заема Троцки. Според него разширяването на състава на ЦК щяла да го лиши от „необходимата оформеност и устойчивост“ и в крайна сметка „заплашва да нанесе извънредно голяма вреда на точността и правилността в работата на ЦК“. Предлага да се създаде „Партиен съвет“ от двайсет-трийсет изборни лица. Този орган, по идеята на Троцки, щял да дава директиви на ЦК и да контролира работата му. Фактически Троцки предлага „двувластие“, „два центъра“ в партията. Без много дискусии пленумът на ЦК отхвърля тези предложения. Сега знаем, че XII конгрес е поддържал предложението на Ленин и е създал обединен орган на ЦКК — РКИ. Така документите от Лениновото „Завещание“ започват да „действат“ още докато той е жив. Разбира се, далеч не всички.

Знае се, че „Писмо до конгреса“, препечатано в пет екземпляра, е сложено в пет залепени плика: един за Секретариата на Ленин, три за Надежда Константиновна и петият за Владимир Илич. Ленин нарежда на стенографката М. А. Володичева да напише върху пликовете: „Може да го отвори само Ленин, а след смъртта му — Крупска.“ Думите „след смъртта му“ Володичева не посмява да напише. Само първата част на писмото (за увеличаването на състава на ЦК) е предадена на Сталин. Пред конгреса предложението за увеличаване числеността на Централния комитет е направено в доклада на Сталин за организационната дейност на ЦК, но без да се споменава авторството на Ленин. Ленин е жив и пликовете със „Завещанието“ му остават запечатани. Делегатите на конгреса избират Ленин единодушно (единствено него!) в състава на новия Централен комитет и изпращат топло приветствие до вожда. Председателстващият заседанието на конгреса Л. Б. Каменев го прочита сред бурни аплодисменти.

През март 1923 г. Ленин получава нов силен удар. От тоя момент той не може вече да влияе непосредствено върху положението в партията и по-специално да се намесва в реализирането на своето „Завещание“, Въпросът за бъдещия лидер на партията излиза на преден план с цялата си острота.

Не е достатъчно изяснено за кой конгрес Ленин е подготвял своето „Завещание“. Да си припомним, че то започва с думите: „Бих ви посъветвал много да предприемете на този(подчертано от автора) конгрес редица промени.“ Може да се предположи, че е за XII конгрес. Но за това с точност никъде не е казано. Същевременно по време на самия конгрес, през април 1923 г., здравословното състояние на Ленин е толкова тежко, че той едва ли е можел да настоява „Писмото“ да бъде доведено до знанието на делегатите. Възниква положение, непредвидено в Лениновите разпореждания. Но има свидетелства, че е завещал пликовете да бъдат отворени само след смъртта му. Не е изключено „Писмото“ да е адресирано и към XII, и към XIII конгрес. Тъй като на XII конгрес въпросът за генералния секретар не се повдига, той с нова сила възниква пред Централния комитет след мартенския пристъп на болестта, когато Ленин фактически загубва възможността да общува активно.

След март 1923 г. Сталин, продължавайки да изпълнява длъжността генерален секретар, предприема редица мерки за укрепване на положението си. В известна степен авторитетът на Сталин се повишава след XII партиен конгрес, на който той излиза с организационния отчет на ЦК и с доклад за националните моменти в партийното и в държавното строителство, а също и с изводи по тези доклади. Изглежда, привличал е вниманието на делегатите повече от всички други. В докладите на ЦК Сталин внася доста лични моменти и особено силно изразен схематизъм. Той обича да разпределя всичко „по кутийки“, да подрежда мислите си „по височина“. Обикновено това прави впечатление, тъй като подсилва яснотата, точността и конкретността на идеята. Така например именно той въвежда в употреба идеята за „трансмисионните ремъци“, свързващи партията с народа. Първият, основният „трансмисионен ремък“ са професионалните съюзи, където сега, както той се изразява, „нямаме силни противници“. Вторият „ремък“ са кооперациите — потребителски и земеделски. Но тук, признава Сталин, „ние все още не сме достатъчно силни да освободим първичните кооперативи от влиянието на враждебни към нас сили“, има предвид кулаците. Третият „трансмисионен ремък“ са младежките съюзи. В тази област атаките на противника са особено настойчиви. По-нататък изброява, разпределя „по кутийки“ другите „ремъци“ — женското движение, училището, армията, печата… Заедно с това Сталин се старае на всички тези елементи да даде свои, според неговото разбиране, крилати изрази: печатът е „езикът на партията“, армията — „сборен пункт на работниците и селяните“ и тъй нататък. 201 201 XII съезд РКП(б). Протоколы ИМЛ при КПСС. Протоколы и стенографические отчеты съездов и конференций КПСС, с.50-53. Характерното е, че в своя доклад генералният секретар всъщност твърде малко говори за съдържаниетона работата на тези „трансмисионни ремъци“, но затова пък отделя голямо внимание на въпроса, какви враждебни сили „тук ни противостоят“. Безспорно класовата борба продължава, но вече в по-скрити ферми, обаче Сталин продължава да живее изключително в борба, в схватки, в сблъсъци с явни и мними противници.