Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Само допреди няколко години — в бурните дни на Октомври, в годините на гражданската, война — той не можел и да предполага, че обстоятелствата ще се стекат по такъв начин, че ще му се отдаде възможност реално да претендира за най-високите постове в партията и в държавата. Странно нещо е съдбата. Човекът, който няма нито образование, нито професия, нито обаянието и вулканичната енергия на революционер, неочаквано за всички се оказва чак горе, по върховете на пирамидата на властта. И тъкмо тук той показва на потенциалните си съперници, че тънката сметка, умножена с умелото манипулиране с апарата, означава твърде много. Особено ако се „защитава“ активно ленинизмът. Естествено, така както той го разбира.

Тук му е мястото да кажем, че сегашните опоненти на Сталин го атакуват често, задето е криел положението на нещата. Това обаче до края на 20-те години не е така — гласността като ленинска традиция не замира веднага. Убеждават ни общодостъпните партийни документи и вестниците от ония години. Например в доклада си пред XII конгрес на партията Сталин с горчивина говори за глада през 1922 г., за последиците от него, за „ужасяващата депресия в промишлеността“, за разпокъсването на работническата класа и за други тъжни неща. Каквото е било — било. Тогава Сталин не го скрива. След като Ленин отново е повален от мартенския пристъп на болестта, Сталин започва да проявява повишена активност, съветвайки се все по-рядко със Зиновиев и Каменев, още по-рядко с Бухарин и съвсем рядко с Троцки. Политическият му авторитет в партията бавно, но неотклонно нараства, което се изразява преди всичко в по-голямото влияние на генералния секретар в Политбюро. А това той постига с постепенното изолиране на Троцки, което не би могло да се осъществи без поддръжката на Зиновиев и Каменев.

„Веднъж в Политбюро — разказа ми А. П. Балашов, стар болшевик, сътрудник в Секретариата на Сталин — избухна караница между Зиновиев и Троцки. Всички поддържаха становището на Зиновиев, който подметна на Троцки: «Нима не виждате, че сте в обръч? Фокусите ви няма да минат, вие сте в малцинство, в единствено число.» Троцки побесня, но Бухарин се постара всичко да изглади. Често се случваше — продължи Балашов — преди заседание на Политбюро или преди някакво друго съвещание да се срещнат предварително при Сталин Каменев и Зиновиев, види се, да съгласуват позицията си. Ние в Секретариата наричахме помежду си тези срещи на «тройката» при Сталин обръча. През 20-те години при Сталин винаги имаше по двама-трима помощници. В различните години помощници му бяха Назаретян, Канер, Двински, Мехлис, Бажанов… Всички знаеха за категоричното отрицателно отношение на Сталин към Троцки и действаха в апарата в съответствие с това…“

Сталин успява да привлече на своя страна Зиновиев и Каменев без особен труд, тъй като и единият, и другият, а особено Зиновиев, лелеейки твърде честолюбиви планове, се опасяват повече от Троцки, отколкото от Сталин. Ето защо, когато на 8 октомври 1923 г. Троцки изпраща писмо до членовете на Централния комитет с остра критика на партийното ръководство, Сталин не пропуска да се възползва от случая, още повече че обективно погледнато, по много въпроси е прав, опълчвайки се срещу домогванията на своя политически опонент.

Троцки е поддържан от групата болшевики, подписали така наречената „платформа на 46-те“. Сред тях са и такива известни в партията хора като Преображенски, Пятаков, Косиор, Осински, Сапронов, Рафаил и други. Като главен упрек по отношение на Централния комитет Троцки издига тезата, че „партията няма план за по-нататъшно движение напред“. Повтаря отново идеите си „за решително концентриране на промишлеността“, предполагащо закриването на редица големи заводи, и за „затягане на политиката по отношение на селячеството“, отново настоява да се провежда политика на „милитаризиране на труда“. На това си струва да се спрем по-подробно.

Още на IX конгрес на РКП(б) в своята реч Троцки провъзгласява: „Работническата маса не може да се превърне в скитническа Русия. Тя трябва да подлежи на прехвърляне, назначаване и командироване също като войниците. Това е основата на милитаризирането на труда и без това за никаква промишленост на нови начала не можем да говорим сериозно в условията на разруха и глад.“ 202 202 IX съезд Российской коммунистической партии (большевиков). Стенографический отчет. М., 1920, с.81. След три години Троцки ще продължава да смята, че в основата си използването на военни методи в промишлеността и в селското стопанство не е загубило своето значение. Като проповедник на „казармения, комунизъм“ той изпада често в противоречие със себе си: от една страна, обича да казва, че в партията няма демокрация, а от друга — настоява в преходния период като универсални да се прилагат милитаристични методи. Така или иначе, подхванатата от Троцки през есента на 1923 г. дискусия по икономическите проблеми по време, когато Ленин е тежко болен, злепоставя до известна степен политиката на Централния комитет по тези въпроси и преди всичко Сталин като генерален секретар. Но всичко се обръща наопаки: авторитетът на Троцки спада, а влиянието на Сталин расте.