Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Когато дава изчерпателна, но лаконична характеристика на ядрото на ЦК, Ленин продължава да мисли над въпроса, кой може да стане лидер, ако той си отиде. На него му е напълно ясно, че постът генерален секретар ще стане в негово отсъствие решаващ, с „необхватна власт“. „Де факто“ той е признатият вожд, не по длъжности, а поради интелектуалните и моралните си данни. Болестта властно го отстранява от непосредственото ръководство на Централния комитет. На първи позиции е излязъл автоматично един от членовете на Политбюро. Сталин не само е член на Политбюро, но и генерален секретар, запознат с цялата работа на Секретариата, с текущата работа. Става ясно, че ако се случи непоправимото (а Ленин допуска напълно това иначе не би започнал да подготвя „Завещанието“), Сталин ще се опита да укрепи положението си на потенциален лидер. Но това може да предприеме и Троцки… Ще има борба, възможен е разкол… Нужен е още по-конкретен съвет, предупреждение. И след няколко дни, вече през януари 1923 г., В. И. Ленин диктува съдбоносно важното „Допълнение към писмото от 24 декември 1922 г.“.

„Сталин е прекалено груб и този му недостатък, напълно поносим в нашата среда и в общуванията между нас, комунистите, става нетърпим на длъжността му на генсек. Затова предлагам на другарите да обмислят начин за преместването на Сталин от това място и да се назначи на това място друг човек, който във всички други отношения да се отличава от др. Сталин само с едно предимство, именно да е по-търпим, по-лоялен, по-вежлив и по-внимателен с другарите, по-малко капризен и т.н. Това обстоятелство може да ви се стори нищожна дреболия. Но аз мисля, че от гледна точка на предотвратяването на разкола и от гледна точка на написаното от мене по-горе за взаимоотношенията между Сталин и Троцки това не е дреболия, гали е такава дреболия, която може да придобие решаващо значение.

Знаменателно допълнение. Пълна определеност в главното: Сталин трябва да бъде преместен от поста генсек на друго място. Към него, към Сталин, засега няма прекомерни политически претенции. Той е верен на голямата идея. Наистина, разбира я май не така, както трябва. В същото време политическото реноме на Сталин засега не е опетнено. Но с политиката винаги ръка за ръка върви моралът. Ако няма хармония, ще се роди или политиканство, или диктаторство. В Лениновото допълнение личи дълбока загриженост за бъдещето, но не и лична ненавист. Ленин се е издигал над нея. „В отношенията му към противниците — пише А. В. Луначарски — не се чувстваше никакво озлобление, но въпреки това той беше жесток политически противник… В политическата борба пускаше в действие всякакво оръжие освен калното.“ 197 197 Луначарски Й, А. Революционные силуэты. М., 1965, с.26. Прозорливата мисъл на Ленин вижда в нравствените недостатъци на Сталиновия характер нещо такова, което в бъдеще може да прерасне в извор на много нещастия. Великият ясновидец не е сгрешил и в най-тревожните си предположения.

Но го безпокои и Троцки. И главното не е толкова в това, че е извънредно самоуверен човек, той има недостатъци и в политически план. Продължителният „неистински болшевизъм“ на Троцки не може да отмине безследно. Амбициозността на този човек е известна на цялата партия, левичарският му екстремизъм неведнъж го противопоставя на целия ЦК. Бонапартистките амбиции на Троцки са така силни, че той смята за обидно и неприемливо за него направеното му през септември 1922 г. предложение да заеме поста заместник-председател на Съвета на народните комисари, заместник на Ленин… Троцки си прави сметки за особено положение в партията. Той почти не крие собственото си мнение, че е гений. Както пише биографът му И. Дойчер, „осъществяването на Лениновото завещание за преместването на Сталин неизбежно би довело Троцки до поста ръководител на партията. Той, Троцки, бил уверен в това“.

Изгарящите със своята откровеност и праволинейност оценки на Ленин по отношение на „двамата изтъкнати вождове“ са непреходен пример на партийна принципност. Другарската праволинейност е винаги едно от най-характерните качества на истинските комунисти. Не могат да я ликвидират напълно и годините на култа към личността. Ето само един пример от 1942 г., отдалечен с десетилетия от събитията, разглеждани на тия страници. Полковият комисар от ПУРККА 198 198 ПУРККА — Политическо управление на Работническо-селската Червена армия — Б.пр. Верхорубов, обикаляйки фронтовете, след изпълнението на задачата пише, каквато била практиката тогава, кратки характеристики на политическите работници, чиято работа проверява. Ето отзива му за началника на политическия отдел при 18-а армия бригадния комисар Л. И. Брежнев, запазен в личното дело на бъдещия генерален секретар. В първата част на характеристиката се споменава за предаността на комисаря към идеите на партията на Ленин и Сталин, за готовността му да изпълни дълга си. А по-нататък има няколко фрази със следното съдържание: „Отбягва черната работа. Военните знания на др. Брежнев са твърде слаби. Много въпроси решава като стопански, а не като политически работник. Към хората не се отнася еднакво, склонен е да има любимци.“ Само няколко фрази. Но те показват, че старата Ленинова традиция за чистосърдечно, честно и открито изразяване на собственото мнение е жива. Читателят сам има възможност да прецени обективен или субективен е изводът на полковия комисар Верхорубов…