Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Струва ми се, че 50–100 членове на ЦК нашата партия е в правото си да иска от работническата класа и може да ги получи от нея без прекомерно напрягане на силите си.

Такава реформа значително би увеличила устойчивостта на нашата партия и би я облекчила в борбата сред враждебните държави, която, по мое мнение, може и сигурно силно ще се изостри в близките години. Струва ми се, че благодарение на тази мярка устойчивостта на нашата партия би спечелила хиляди пъти.

Замисълът на Ленин е с историческо значение: да се предприемат „редица промени в нашия политически строй“. Както вече споменахме, главната същност на тези промени е да се осигури истинско демократизиране във всички области на живота на партията и на държавата. Първата крачка по този път е по-широко да бъде представена в „щаба“ на партията главната сила на революцията — работниците. Нужно е съставът на ЦК да се увеличи 2–3 пъти. По-широко представителство, по-цялостно обновление, по-близо до масите, по-малка възможност за прекомерно влияние на конфликтите между малките групи върху съдбините на цялата партия. И още: Ленин предупреждава, че в близкото, очертаващото се вече бъдеще международната обстановка ще се изостри. Трябва да се бърза! Тук му е мястото да кажа, че дори такива изтъкнати партийни дейци като Бухарин не разбират това предупреждение и по-късно се противопоставят на твърде ускореното изграждане на социализма. Колко далече напред вижда Ленин, а нали уж е гледал само върхарите на руските брези!

Струва ми се, когато оценяваме гениалността на Ленин, не бива да забравяме, че често, твърде често той не е разбиран изцяло от съратниците си. Или ако е разбиран, не е напълно поддържан. Да си припомним октомври 1917 г., Брест-Литовск, стратегията на НЕП-а, предложението за разширяване на Централния комитет за сметка на работниците… Но това, изглежда, не е вина на Лениновото обкръжение, а негова беда. Това, което вижда Ленин, не виждат неговите съратници. За последен път той няма да бъде разбран и поддържан и след смъртта му: много от неговите страшни предупреждения ще бъдат недооценени. Това ще струва извънредно скъпо и на партията, и на народа. По-рано, дори когато Ленин е малцинство, силата на аргументите му, страстността и волята му са достатъчни да поведе след себе си по верния път целия революционен керван. Сега не е между живите. Никога не ще научи, че последната му воля по отношение на Сталин няма да бъде изпълнена.

Но да се върнем към „Писмото“.

24 декември 1922 година:

„Гледам на устойчивостта като на гаранция против разкол в най-близко време и съм с намерение да разгледам тук редица съображения от чисто лично естество.

Мисля, че основното във въпроса за устойчивостта от тая гледна точка са такива членове на ЦК като Сталин и Троцки. Отношенията между тях, според мене, съставят по-голямата половина от опасността за разкол, който може да бъде избягнат и за чието избягване, по мое мнение, може да послужи впрочем и увеличаването на броя на членовете на ЦК до 50, до 100 души.“

И досега някои изследователи недооценяват политическия авторитет на Троцки по онова време. „По-голямата половина от опасността“ — това са отношенията между Сталин и Троцки. Ленин вижда, че Троцки е по-популярен от генералния секретар, но вече се е убедил какви остри нокти има Сталин. Обтегнатите отношения между тези централни в момента фигури заплашват да се разразят в конфликт, който може да разцепи партията.

„Др. Сталин, след като стана генерален секретар, съсредоточи в ръцете си необятна власт и аз не съм уверен ще съумее ли той винаги достатъчно внимателно да си служи с тази власт.“ 188 188 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.45, с.345.

В какво се състои „всеобхватната власт“ на генсека? Върху плещите му ляга решаването на всички текущи въпроси, често пъти жизненоважни за партията. Но главното, в което се проявява тази власт, е подборът, издигането на партийните кадри в центъра и в местните партийни организации. Хиляди партийни работници… Отначало политическите възможности, свързани с разпределението на нужнитепартийни кадри, не са забелязани от всички. Наред с другото Сталин отъждествява апарата с партията и в много случаи това вече се забелязва. Ленин го вижда по-рано от другите.

„От друга страна, др. Троцки, както го доказа вече борбата му против ЦК във връзка с въпроса за НКПС 189 189 НКПС — Народен комисариат на пътищата за съобщение (транспорта) в СССР. — Б.пр. , се отличава не само със забележителни способности. Лично той вероятно е най-способният човек в сегашния ЦК, но и прекалено самоуверен и прекомерно се увлича по чисто административната страна на работата.“ 190 190 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.45, с.345.