Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Възможно е, преди да произнесе следващата фраза, Ленин да се е позамислил: „Да беше по-твърд у тоя човек революционният живец, би излязло от него голям ръководител от руски мащаб!“ Усмихвайки се вътрешно, Ленин сигурно си е спомнил доклада на Троцки за Червената армия на последния конгрес. Завършвайки вече своя анализ, Троцки, вместо да направи обобщаващи изводи относно пътищата за подобряване на изграждането на армията, започва да говори за „елементарното военно-културно възпитание на войниците“. Сред всеобщото оживление в залата Троцки се провиква: „Дайте да направим така, че войниците да нямат въшки. Това е огромна, извънредно важна задача на възпитанието, защото тук е нужно с упоритост, неуморност, твърдост, с пример, с многократно повторение да се освободят масите от нечистоплътността, в която са израснали и която се е загнездила в тях. А нали войникът с въшки не е войник, а половин войник… Ами неграмотността? Та тя е духовна въшливост. Ние трябва да я ликвидираме, вероятно до 1 май, а после да продължим тази работа с неотслабващо напрежение.“ 191 191 XI съезд РКП(б). Протоколы ИМЛ при ЦК КПСС. Протоколы и стенографические отчеты съездов и конференций КПСС. М., 1969, с.262. На Ленин сигурно му е допаднал изразът „неграмотността — та тя е духовна въшливост“. Бива си го Троцки да ражда в движение великолепни афоризми. Колко често публицистът у него взима връх над политика, самонаслаждението — над здравия смисъл, стремежът да се хареса на околните — над елементарната скромност. Не, брашно със Сталин той няма да мели… И двамата са така амбициозни… Онова, което казва за Сталин, а после и за Троцки, говори категорично за пълния контраст помежду им…

„Тези две качества на двамата изтъкнати вождове в сегашния ЦК са в състояние да доведат изневиделица до разкол…

По-нататък няма да характеризирам другите членове на ЦК според личните им качества. Ще напомня само, че октомврийският епизод със Зиновиев и Каменев не е, разбира се, случайност, но би могло да им бъде посочен като лична вина, както на Троцки неистинският му болшевизъм.

От младите членове на ЦК искам да кажа няколко думи за Бухарин и Пятаков. Това, според мене, са най-изтъкнатите сили (сред най-младите сили) и по отношение на тях трябва да се има предвид следното: Бухарин е не само твърде ценен и крупен теоретик в партията, той също така е смятан основателно за любимец на цялата партия, но неговите теоретически възгледи могат да бъдат отнесени с много голямо съмнение към изцяло марксистките, защото има в него нещо схоластично (той никога не е изучавал и мисля, че никога не е разбирал напълно-диалектиката).“ 192 192 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.45, с.345.

След Лениновата диктовка М. А. Володичева записва в дневника на дежурните секретари: „На другия ден (24 декември) във времето между 6 и 8 часа Владимир Илич пак ме извика. Предупреди ме, че продиктуваното вчера (23 декември) и днес (24 декември) е абсолютно секретно. Подчерта това неведнъж. Поиска всичко, което диктува, да се пази на специално място при специална отговорност и да се смята за категорично секретно…“ 193 193 Пак там, с.474. За съжаление, Фотиева, която работи тогава като завеждаща Секретариата на Съвета на народните комисари и същевременно записва диктовките на Ленин, въпреки указанията на вожда информира скоро Сталин (както и някои други членове на Политбюро) за декемврийските записки… Затова „Писмото“ на Ленин не е вече нещо неочаквано за ръководството на партията.

На другия ден Ленин продължава да диктува уникалния си документ, който ще грабне въображението на милионите, но… след много години.

„25.XII. След това Пятаков — човек несъмнено със забележителна воля и забележителни способности, но прекалено увличащ се в администраторството и по административната страна на работите, за да може да се разчита на него за сериозен, политически въпрос…

На 26 декември Ленин продължава да диктува „Писмо до конгреса“, развивайки идеята за разширяване на вътрешнопартийната демокрация. Той вижда в това залога за подобряване на работата и на държавния апарат. А „той при нас — пише Ленин — е наследен всъщност от стария режим, защото беше съвсем невъзможно да бъде променен за толкова късо време, особено по време на войната, на глада и тям подобни.“ 195 195 Пак там, с.347. Заедно с това Ленин прави важно допълнение: разширяването на ЦК трябва да стане не само за сметка на работниците, но и на селяните. Владимир Илич смята за необходимо присъствието им и на заседанията на Политбюро. Диктувайки обаче тези идеи, той пак се връща към конкретни личности.