Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„Мартов е несъмнено една от най-трагичните фигури в революционното движение. Даровит писател, изобретателен политик, проницателен ум, минал през марксистката школа, Мартов въпреки това ще влезе в историята на работническата революция с огромен минус. На мисълта му не достигаше мъжество, на проницателността му липсваше воля… Това го погуби… Лишена от волева пружина, мисълта на Мартов насочваше цялата сила на своя анализ неизменно към една и съща цел — да оправдае теоретично линията на най-малкото съпротивление. Надали има и надали някога ще има друг социалистически политик, който с такъв талант би експлоатирал марксизма за оправдаване на отклоненията си от него и на явните си измени спрямо него. В това отношение Мартов може да бъде наречен без каквато и да било ирония виртуоз… Необикновената му, чисто котешка способност да се вкопчва със зъби и с нокти — воля в безволието, упоритост в нерешителността — му позволяваше с месеци и с години да се държи отгоре и в най-противоречивите и безизходни положения.“ 180 180 Троцкий, Л. Д. Соч. Т.VIII. Политические силуэты. М.-Л., 1926, с.66-67. Сурова, но всъщност справедлива оценка…

Революцията няма само заден двор, има и авангард, предна линия, има „щаб“. Сега за него става дума. Ленин стои пред фаталния праг, всеки момент може да го прекрачи, а оттам връщане няма. А в ЦК и в Политбюро положението е тревожно. Нужни са промени. Нужно е единство. Нужно е в работата на ЦК да се укрепват демократичните принципи. Уважават мнението му. Той трябва да го каже. Ленин още един път настоява да му се разреши да диктува. Планът му е грандиозен. Той не само има намерение да посочи пътищата за укрепване на ръководството на партията, но и да изложи своето виждане за пътищата за изграждане на социалистическото общество.

Съдбата на последните Ленинови трудове е драматична. Значителна част от тях е скрита от партията, обвита в савана на Сталиновата тайна. Изключително съдържателните трудове „Относно даването на законодателни функции на Госплана 181 181 Госплан — Държавна планова комисия (след 1948 г. — Планов комитет при Министерския съвет). — Б.пр. “, „Към въпроса за националностите или за «автономизацията»“, „Писмо до конгреса“ и някои други Ленинови записки виждат бял свят едва след 1956 г., след XX конгрес на партията. А статията „Как трябва да реорганизираме Рабкрина (Предложения към XII конгрес на партията)“ искат отначало да я отпечатат само в един екземпляр, за да я покажат на Ленин. Но и след като я публикуват (със съкращения), Политбюро и Оргбюро изпращат специално писмо в губернските партийни комитети, в което се казва, че това са страници от дневника на болния Ленин, на когото е разрешено да пише поради непоносимостта му към умствено бездействие… Това нетактично писмо подписват на 27 януари 1923 г. Андреев, Бухарин, Куйбишев, Молотов, Риков, Сталин, Томски и Троцки.

Лениновите търсения, основани върху осъзнаването на опасностите от авторитаризма, са неразбираеми за Сталин, а и не само за него. В интелектуално отношение Ленин е извисен толкова много над съратниците си, че доста често гласът му сякаш не достига до съзнанието им. Той върви далече напред. Съратниците му явно не могат да догонват мислите му, не оценяват напълно пророческото му озарение.

Главната идея във всичките му последни трудове е дълбоко оптимистична: социализмът в Русия има бъдеще. Всички кардинални въпроси — индустриализацията, преустройството на селското стопанство на доброволни кооперативни начала, превръщането на културата във всенародно достояние, въпросите по създаването на държавния механизъм за управление — се разглеждат при задължителното условие, че ще бъде осъществено истинско народовластие, че непременно ще се демократизират всички страни на обществения живот. Очертанията на плана за създаване на ново общество изискват и нови хора, способни да се борят за реализирането му. В момента за Ленин това е главното.

Внимателното изучаване на последните му писма, бележки и статии дава основание да кажем, че той по-рано от другите вижда опасността от авторитарния режим на управление. Разсъждавайки за изворите на цезаризма, А. Грамши веднъж изказва интересната мисъл, че когато две борещи се една против друга сили се изтощят взаимно, може да се намери трета сила, която да подчини съперничещите си страни. 182 182 Грамши, А. Избранные произведения в 3 томах. Т.3. М., 1959, с.185. Но струва ми се, че тук сигурно става дума не само и не толкова за конкретни групировки на хора, колкото за основните социални сили в страната. Те са представени от работническата класа, селячеството и партията, а още по-точно, както казва Ленин, „от грамадния, несподелян с никого авторитет на оня съвсем тънък слой, който може да бъде наречен старата партийна гвардия“ 183 183 Вж. Ленин, В. И. Събр.съч. Т.45, с.20. . Социализмът би могло да се гради само въз основа на предложения от Ленин изключително мъдър социален компромис — новата икономическа политика и постепенното доброволно коопериране на селото. Всеки друг път ще води към сблъсък със селото, към ерозиране на свободата и установяване на тоталитарни методи на управление. А за тоталитаризма винаги са нужни цезари. Сталин, както и някои други лидери от обкръжението на Ленин, не може да разбере Лениновите думи, че нашата партия е „малка група в сравнение с цялото население на страната“ 184 184 Пак там, с.309. , че новата икономическа политика става главно условие за пътя към социализъм.