Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„Уважаеми др. Троцки!

Много Ви моля да поемете защитата на грузинското дело пред ЦК на партията. Това дело се намирах сега под «преследването» на Сталин и Дзержински и аз не мога да разчитам на безпристрастието им. Дори точно обратното.“ 171 171 Пак там, Т.54, с.330.

Същия ден Ленин диктува още едно писмо. Този път до Сталин. На пръв поглед писмото има личен характер. Но само външно. Предисторията му е следната: през декември 1922 г. Ленин диктува на Н. К. Крупска редица важни за съдбините на партията писма. След една от тези диктовки, най-вероятно на писмото до Троцки по въпроса за монопола върху външната търговия, през нощта срещу 23 декември здравословното състояние на Владимир Илич се влошава — парализират се дясната му ръка и десният крак. Докладват за това на Членовете на Политбюро. На другия ден Сталин най-грубо и безцеремонно скастря по телефона Надежда Константиновна за „нарушаване режима на болния вожд“. Това е направено крайно нетактично, грубо. Потресена от безцеремонността на генсека, Надежда Константиновна Крупска още същия ден пише писмо до Каменев:

„Лев Борисович, по повод на критичното писмо, което написах под диктовката на Влад. Илич с разрешение на лекарите, Сталин си позволи вчера по отношение на мене най-грубо оскърбление. Аз не съм в партията от вчера. През всичките 30 години не съм чула нито от един партиен другар ни една груба дума, интересите на партията и на Илич са ми не по-малко скъпи, отколкото на Сталин. Сега ми е нужно максимум самообладание. За какво може и за какво не може да се говори с Илич, знам по-добре от всеки лекар, тъй като знам какво го вълнува, какво не, и във всеки случай по-добре от Сталин.“

Н. К. Крупска моли да бъде предпазена „от грубата намеса в личния живот, от недостойно хокане и заплахи“.

„В единодушното решение на Контролната комисия — пише по-нататък; Крупска, — с която си позволява да ме заплашва Сталин, аз не се съмнявам, но нямам нито сили, нито време, които бих могла да пропилея за тази глупава свада. Аз също съм жив човек и нервите ми са опънати до крайност.

В съответствие с решението на Политбюро Сталин „предпазвал“ вожда от вълнения. Но може да се предположи, че изолирането на Ленин от източниците за информация, ограничаването на влиянието му върху работите в партията влизат в плановете на Сталин за укрепване на собственото му положение в периода на Лениновото боледуване.

Каменев запознава Сталин с писмото на Крупска. Без никакви възражения Сталин написва писмо до Надежда Константиновна, с което й се извинява, обяснявайки поведението си изключително с грижите си за Илич. Трудно е да се прецени доколко искрен е генсекът. Защото изповядва моралните норми изключително прагматично: ако му е изгодно, готов е да наруши всякакви норми. Така или иначе, за това, че Сталин е оскърбил най-грубо жена му, Ленин научава от Надежда Константиновна едва след повече от два месеца — на 5 март 1923 г. В тази постъпка, на генералния секретар вождът вижда не само лична обида, а нещо повече. Скоро след разговора с жена си Ленин извиква М. А. Володичев, диктува му писмо до Троцки във връзка с предстоящото обсъждане на „грузинския въпрос“ на пленума на ЦК на РКП(б), моли писмото му да бъде предадено по телефона и колкото е възможно по-скоро да му се съобщи отговорът, а след това диктува писмо до И. В. Сталин. Ето съдържанието му:

„Уважаеми др. Сталин!

Вие сте имали, грубостта да извикате жена ми на телефона и да я наругаете! Макар тя да е изразила пред Вас съгласието си да забрави казаното, все пак този факт е станал известен пак чрез нея на Зиновиев и Каменев. Аз нямам намерение да забравям така лесно онова, което е извършено против мене, а не ще и дума, че извършеното против жена ми аз считам за извършено и против мене. Ето защо Ви моля да прецените съгласен ли сте да вземете назад думите си и да се извините. Или предпочитате да скъсаме отношенията между нас.

Ленин е рязък. Никой в партията още не знае, че през декември 1922 г. — януари 1923 г. той е написал „Писмо до конгреса“, където дава оценки на личните качества на ръководните дейци на партията и предлага Сталин да бъде преместен от поста генерален секретар. Ето защо с писмото си до Сталин от 5 март той само допълва политическата и нравствената картина на своето отношение към него. Ленин окончателно идва до извода, че моралната непълноценност на Сталин — нежелателна, но търпяна по принуда във всекидневието между обикновените партийни членове — е абсолютно недопустима за един ръководител, пророчески съзира в нравствените аномалии на Сталиновия характер опасност за политиката, за цялостната работа на партийното ръководство. За съжаление, в последвалите дълги години моралните характеристики в сравнение с класовите и с политическите изобщо загубват значението си.