Веднага след революцията секретарските, техническите функциите възлагат на няколко партийни работници. Ръководи ги Я. М. Свердлов. След смъртта му всички изведнъж усещат колко голяма е загубата. Работата в ЦК е просто залята от текущи въпроси. След VIII конгрес се създава длъжността отговорен секретар; този пост заема Е. Д. Стасова, член на партията от 1898 г. После я сменя Н. Н. Крестински, избран едновременно и за член на Политбюро (заедно с това той изпълнява и задълженията на народен комисар по финансите на РСФСР). След IX партиен конгрес в помощ на Крестински са избрани още двама секретари — Е. А. Преображенски и Л. П. Серебряков. На X конгрес на тяхно място са избрани за секретари В. М. Молотов, В. М. Михайлов и Е. М. Ярославски. Но след смъртта на Свердлов Ленин често бил недоволен от работата на Секретариата: от неговата мудност, от закостенялостта и грешките му. Така например в записката си до В. М. Молотов от 19 ноември 1921 г. той изразява неудовлетворението си от постановлението на Оргбюро, с което се определя отношението на съдебноследствените учреждения към провиненията на комунистите, което е подготвено от Молотов:
„Др. Молотов!
Пренасям този въпрос в Политбюро.
Изобщо неправилно е такива въпроси да се решават от Оргбюро: това е чисто политически, изцяло политически въпрос. И трябва да се реши другояче.“ 159 159 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.44, с.236.
Може да кажем, че създаването на новия партиен пост е продиктувано от необходимостта да се приведе в ред работата на „щаба“ на ЦК — Секретариата. Но заедно с това ще подчертаем, че постът генсек съвсем не й смятан за главен, ключов, решаващ. Ако това е било така, няма съмнение, че за пръв генерален секретар би бил избран Ленин.
По времето, когато Сталин става генерален секретар, лекарите продължават да настояват Ленин да започне сериозно да се лекува. Именно през април те стигат до извода, че са му необходими продължителна почивка и планински въздух. Решават, че ще бъде полезно да отиде в Кавказ. Ленин се съгласява и дори написва няколко писма до И. С. Уншлихт и до Г. К. Орджоникидзе, който по това време работи в Кавказ. Ето едно от тези писма, изпратено на 9 април 1922 година:
„Др. Серго!
По повод на молбата на Камо и във връзка с нея длъжен съм да прибавя още, че за мене е нужно да се настаня отделно. Начин на живот на болен. Разговор, дори само трима да сме, почти не понасям (веднъж бяха при мене Каменев и Сталин: влошаване!). Или отделни къщички, или само такава голяма, къща, в която е възможно абсолютно изолиране. Това трябва да бъде взето под внимание. Посещения не бива да има…
Ваш Ленин“
160 160 Ленинский сборник. Т.XXXVII, с.359-360.
Но уви, лечението се отлага. Ленин продължава да работи. Иска да изчисти работата на апарата на ЦК от закостенялост и бюрократизъм.
В съответствие с Лениновото предложение Политбюро заседава веднъж седмично, а текущата работа трябва да се отмята всекидневно. Секретариатът подготвя материалите за заседанията на Политбюро, организира довеждането на решенията му до изпълнителите, изпълнява поръченията на членовете на Политбюро. Секретариатът не се занимава непосредствено с въпросите на икономиката, отбраната, държавния апарат, просветата. В общия механизъм за управление на партийния апарат той играе в значителна степен техническо-изпълнителска роля. Тъй като основните ведомства се оглавяват от видни болшевики, които не обръщат голямо внимание на техническата страна на работата, взема се решение един от членовете на Политбюро да отговаря за цялата работа на Секретариата, като му се даде рангът генерален секретар. Ще повторя: конкретното предложение за кандидатурата на Сталин, е внесено от Каменев. Той председателства и пленума на ЦК, на който е избран генералният секретар. Има всички основания да се смята, че тези въпроси са били предварително, както днес е прието да се казва, обсъдени с Ленин.
Притежавал ли е Сталин достатъчно данни да заеме този пост? Формално погледнато, да. Ами сами преценете: от 1898 г. е член на партията, от 1912 г. — член на ЦК, влиза в Бюрото на ЦК, член е на Оргбюро и на Политбюро. Единствен от членовете на Политбюро заема два държавни поста — народен комисар по въпросите на националностите и народен комисар на Рабкрина (РКИ). Член е на колегията на ВЧК 161 161 ВЧК — Общоруска извънредна комисия по борбата с контрареволюцията и саботажа (1917–1922 г.). — Б.пр.
— ОГПУ 162 162 ОГПУ — Обединено държавно политическо управление при Съвета на Народните комисари на СССР (1922–1934 г.). Б.пр.
от ЦК, член е на Революционния военен съвет на републиката, член е на Съвета по труда и отбраната… Изброявам само някои от длъжностите на Сталин в момента на избирането му за генерален секретар на Централния комитет.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу