Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Когато човек чете стенограмите от първите след Октомври конгреси на партията, остава възхитен от откритостта, от истинската гласност в изразяването на мненията. Критиката е нещо естествено, като въздуха! Няма хвалебствия, чинопочитание, ласкателства. Никой не търси единство заради самото единство. Има вождове, но няма култ към тях. Например на XI конгрес въпреки високата обща оценка на постановките и изводите докладът на Ленин е подложен на критика от мнозина делегати — Скрипник, Антонов-Овсеенко, Преображенски, Осински… Рязанов, сподирен от общия смях на делегатите, критикува дейността на ЦК: „Нашият ЦК е съвсем специално учреждение. Казват, че английският парламент всичко можел; не можел само да превърне мъжа в жена. Нашият ЦК е къде-къде по-силен: той вече не един и двама мъже, доста революционни, е превърнал във фусти и броят на такива фусти невероятно расте… Докато партията и нейните членове не започнат да взимат участие в колективното обсъждане на всички тези мерки, които се взимат от нейно име, докато тези мероприятия падат като гръм от ясно небе върху главите на партийните членове, дотогава у нас ще се създава онова, което другарят Ленин нарече паникьорско настроение.“ 152 152 XI съезд Российской коммунистической партии (большевиков), Стенографический, отчет. М., 1922, с.69-70.

Откровеното, откритото обсъждане на всички въпроси, засягащи партийния живот, е неотменима норма. Тук му е мястото да кажа, че по-късно, през 30-те години, всички критични изказвания, направени в миналото, са оценявани като „вредителски“. В течение на десетилетия можеше само единодушно да се одобрява, да се поддържа и да се изказва възхищение. Стенограмите от конгресите и пленумите от времето на Ленин са истински учебници по партийна демокрация, идейно другарство и гласност от най-чиста проба.

Още през 1920 г. от практиката в работата на апарата на ЦК се вижда, че за организиране дейността на Секретариата се налага да бъде отделено специално лице. Като обсъжда този въпрос, ЦК на РКП(б) на своя пленум на 5 април 1920 г. взема следното решение:

„1. За секретари се избират другарите Крестински, Преображенски и Серебряков. Въпросът за назначаването на един отговорен секретар да не се предрешава. Предоставя се на секретарите; след като се проучи опитът, да внесат след известно време в ЦК предложение по този повод.

2. В състава на Оргбюро освен 3-мата секретари да се привлекат другарите Риков и Сталин.“ 153 153 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.2, д.29.

Запознаването с протоколите, които често са водени на отделни листчета от ученическа тетрадка с широки редове, показваме въпросът за „назначаването на един отговорен секретар“ възниква не през 1922 г., а значително по-рано. След XI конгрес единият от секретарите е специално определян. Отговорни секретари са избирани и по-рано: Стасов, Крестински, Молотов. Но сега става дума за повишаване на статуса на отговорния секретар до равнището на генерален. Чие е това предложение? Откъде се появява? Според наличните данни — от Каменев и Сталин. Несъмнено е и друго: Ленин е знаел за това предстоящо нововъведение.

Състоялият се на 3 април 1922 г. пленум на ЦК (формиран на XI партиен конгрес) избира в съответствие с исканията на делегатите Политбюро, Оргбюро и Секретариат. На пленума се взема решение да, се създаде длъжността генерален секретар на ЦК на РКП(б). Същия ден за пръв генсек е избран Й. В. Сталин. Така той заема едновременно три високи партийни поста: член на Политбюро, член на Оргбюро и генерален секретар. Пак тогава за секретари са избрани кандидат-членовете на Политбюро Молотов и Куйбишев. Днес историци, философи, всички, които ги вълнува родната история, си задават въпроса, защо именно Сталин, а, не някой друг? Кой е предложил кандидатурата на Сталин? Какво участие е взел Ленин в този акт? Означава ли назначаването на Сталин за генерален секретар, че му се дават особени пълномощия? Отговорите на тези и на подобните на тях въпроси са пряко свързани не само с историята на партията и на страната след Ленин, но и с генезиса на бъдещите нещастия. И така, да се обърнем към безпристрастните документи.

На пленума присъстват Ленин, Троцки, Зиновиев, Каменев, Сталин, Дзержински, Петровски, Калинин, Ворошилов, Орджоникидзе, Ярославски, Томски, Риков, А. А. Андреев, А. П. Смирнов, Фрунзе, Чубар, Куйбишев, Соколников, Молотов, Коротков. В заседанието участват и кандидат-членовете на ЦК Киров, Кисельов, Кривов, Пятаков, Мануилски, Лебед, Сулимов, Бубнов, Бадаев и членът на Централната контролна комисия (ЦКК) Солц.