Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Фрунзе страда от язва на стомаха, но предпочита консервативното лечение. Минава така и поредната, криза. Лекарският консилиум обаче дава отново заключението си: „Нужна е операция.“ Според редица свидетелства (книгата на И. К. Гамбург „Така беше“, на Б. А. Пилняк „Разказ за неугасената луна“ и др.) Сталин и Микоян отиват в болницата, разговарят с професор Розанов и настояват за операция. Малко преди операцията Фрунзе изпраща бележка на жена си: „Сега се чувствам абсолютно здрав и дори ми е някак смешно не само да ида, но даже да мисля за операция. Въпреки това и двата консилиума решиха да я направя.“ 146 146 Красная звезда, 31 октября 1930.

Трудно е да се преценят всички възникнали след неговата смърт предположения: намесила ли се е тук нечия „ръка“, или пръстът на съдбата е произнесъл присъдата си? След смъртта на Фрунзе мнозина лекари изказват мнение, че операцията, която се е смятала за обикновена дори по онова време, не била необходима. На погребението му Сталин казва: „Може би именно толкова лесно и толкова просто трябва да си отиват старите другари. За съжаление, не е толкова лесно и далеч не е толкова просто наши млади другари да идват на смяна на старите.“ 147 147 Сталин, И. В. Соч. Т.7, с.231. Някои виждат в тия думи съкровен, известен единствено само на Сталин смисъл. Не си струва да гадаем. Не разполагаме с доказателства за каквито и да са категорични изводи. Едно е ясно: ако тая нелепа (или загадъчна) смърт не беше издебнала Фрунзе, този природно надарен човек е щял да изиграе важна роля на политическата сцена. Сталин усеща това доста отдавна по отношението на Ленин към Фрунзе. Всичко, с което се захваща Фрунзе, носи печата на неговия изключителен и оригинален ум.

Организатор от голям мащаб в Централния комитет е Я. М. Свердлов. Както пише Луначарски, Яков Михайлович не проявява никакво лично честолюбие. Той е класически себеотрицателен изпълнител. „Последователен беше във всичките си идеи, той беше само отражение на общата воля и общите директиви. Те никога не са излизали лично от него, той само ги предаваше, получавайки ги от ЦК, понякога лично от Ленин.“ Когато се изказваше, спомня си Луначарски, неговите речи приличаха на уводни статии в официален вестник. Но той притежава и нещо, с което малцина могат да му съперничат — блестящо познаване на най-малките нюанси на положението в партията, великолепни организаторски способности. Дори може да се каже, че преди още да бъде взето решение в Секретариата да има едно първо лице — генерален секретар на ЦК, тези задължения е изпълнявал Я. М. Свердлов. Ръководел заседанията на ЦК делово и без много думи — това се харесвало на Сталин. За отбелязване е едно от заседанията на ЦК през март 1918 г. Дневният ред е с много въпроси: положението в Украйна, декларацията на „левите“, евакуирането на „Правда“, организирането на контрол върху военните, изявлението на Криленко, въпросът с Дибенко… Страната кипи. Свердлов изважда една черна карирана тетрадка за водене на протокол на заседанието, поглежда присъстващите (в стаята са Ленин, Зиновиев, Артьом (Сергеев), Соколников, Дзержински, Владимирски, Сталин) и с равен глас моли да се говори по същество… 148 148 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.2, д.29. Свердлов умира преждевременно от обикновена настинка. Ленин му дава изключително бляскава оценка: такива хора са незаменими, налага се да бъдат заменяни с цяла група партийни работници.

Робинзоновци има само в романите. Човек формира у себе си едни или други качества в кръг от другари, съмишленици, съперници. След като влиза в кохортата от Ленинови съратници и ученици, Сталин трябва да възприеме много ценни неща, непреходно важното от общуването му с вожда й е неговото обкръжение. Но далеч не всички качества на зрелия човек могат да се променят. Доста от вкорененото у него в ранните му години — прикритост, студена пресметливост, ожесточение, предпазливост, оскъдица на чувства — с течение на времето не само не намалява, но се усилва до краен предел. У Сталин отдавна започва да прозира едно, качество, което Хегел нарича пробабилизъм. Същността му е в това, че личността, извършваща някаква осъдителна в нравствено отношение постъпка, се старае да намери оправдание за нея пред себе си и да я представи в положителна светлина. Точно така постъпва Сталин. Когато се убеждава, че общопризнатият вожд е сериозно болен, лека-полека подхваща голяма „игра“, за да заздрави максимално положението си в ръководството. На първо време се опитва да докаже на себе си, че това е нужно за „защитата на ленинизма“. После всичко, което прави, го смята за нравствено оправдано в името на „построяването на социализма в една отделна страна“. В края на краищата принципът на пробабилизма ще заеме важно място в арсенала на Сталиновите политически средства. Народът трябва да знае, мисли си Сталин: всичко, което ще правя, е в името на народа.