Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Мъжествени думи. Нещо повече, от казаното публично против единовластието на Сталин, което тогава все още едва-едва започва да прозира, това са най-проницателните предупредителни думи. Дори само за това Каменев заслужава уважение. Като че ли по-добре от другите е усвоил уроците по мъжество на мисълта, които Ленин дава на партията. Но защо тогава „групата другари ленинци“, както ги нарича Каменев, не е подкрепила трезвите и пророчески предложения на един от членовете на ръководното ядро? Виновни за това са не само „другарите ленинци“, проявили късогледство при оценката на ситуацията, но и самият Каменев. Неговите безпринципни люшкания в борбата му със Сталин ту към Троцки, ту в обратна посока създават впечатление (което не е далече от истината), че подбудителните мотиви на поведението му са до голяма степен свързани с лични амбиции. На Каменев не е съдено да стане оная личност, която би „спряла“ Сталин. Вместо да намали влиянието му, Каменев укрепва неговите позиции — та нали атакува генсека от позициите на „опозиционер“.

Отношенията между Троцки, Зиновиев и Каменев са сложни. Въпреки че Каменев е женен за сестрата на Троцки, всъщност близки връзки между тях няма. Причината е, че и Троцки, и Каменев претендират за лидерство в партията. Особено тогава, когато става ясно, че здравословното състояние на Ленин е критично. В своите сензационни „Уроците на Октомври“ Троцки представя ролята на Зиновиев и Каменев в революцията в най-неблаговидна светлина. А те, както е известно, поискали авторът на „Уроците“ да бъде изваден от състава на Политбюро и изключен от партията. Но Сталин съвсем не е още онзи Сталин, какъвто ще стане в края на 20-те и през 30-те години. На XIV конгрес на партията, когато Централният комитет се ограничава само с освобождаването на Троцки от поста народен комисар по военните въпроси, той ще каже: „Ние не се съгласихме със Зиновиев и Каменев, защото знаехме, че политиката на окастряне крие големи опасности за партията, че методът на окастрянето, методът на пускане на кръв — а те искаха кръв — е опасен, заразителен: днес едного ще отсечем, утре другиго, вдругиден трети — какво тогава ще остане у нас, в партията?“

Конгресът изпраща думите на Сталин с аплодисменти. А три-четири минути по-късно, продължавайки заключителното си слово и коментирайки забраната за издаване на списание „Болшевик“ в Ленинград, ще допълни: „Ние не сме либерали. За нас интересите на партията са над формалния демократизъм. Да, ние забранихме излизането на фракционен орган и ще забраняваме такива неща и занапред.“ 143 143 Сталин, И. В. Соч. Т.7, с. 380, 382. Тези думи са изпратени вече с бурни аплодисменти. Делегатите харесват твърдостта и решителността на Сталин. Дали са знаели, че няма да мине чак толкова много време и Сталин ще узрее за „метода на окастрянето“ и на гилотината на беззаконността ще се изкачат доста много от тях?

Ще избързаме малко напред… Когато изхвърленият от ръководството Каменев става директор на Института за световна литература, по време на един от редовните доклади Сталин подмята на Ягода: „Понаглеждайте Каменев… Мисля, че е свързан с Рютин. Лев Борисович не е от ония, които бързо се предават. Познавам го повече от двайсет години. Той е враг…“

И Ягода го „понаглежда“. През 1934 г. Каменев е арестуван, през 1935 г. е осъден на 5 години затвор. През същата година отново е съден — този път увеличават присъдата на 10 години. В края на 1936 г. слагат точка. За вечни времена.

Скоро след разстрелването на Каменев в ръцете на Сталин попада книгата „Н. Г. Чернишевски“, написана от разстреляния му другар по заточение. Коба дълго прелиства томчето (едно от първите от серията „Биографии на забележителни личности“), внимателно чете заглавията и отделни страници. Спомня си как Каменев, когато през февруари 1917 г. се клатушкали двамата във влака от Ачинск до Петроград, му разказвал за Плеханов, Мартов, Акселрод, за меншевишката емиграция, за враждата им с Ленин, как споделял плановете си, изпадайки в еуфория от свалянето на царизма. Като сложил книжката на масата, Сталин си помислил: „Суета на суетите.“ Пред Каменев сега няма никакви проблеми, а на него му предстои толкова много неща да реши! Но всичко това ще се случи след повече от десет години.

А засега, смятал Сталин, Зиновиев и Каменев са му нужни за борбата му с Троцки, главния му противник.

Сталин бързо се проявява като добър администратор. Изпълнявайки задълженията си, той внимателно се взира преди всичко в членовете на Политбюро и в другите авторитетни личности от Централния комитет. И прави извода, че най-влиятелната част от ядрото образуват хората, които той нарича „литератори“. Така е кръстил бившите емигранти. Не можел да не признае скришом, че всички те се отличавате голяма интелигентност, теоретическа подготовка, висока обща култура. Това предизвиква у Сталин вътрешно раздразнение: „Докато ние тук подготвяхме революцията, те там се занимавали с четене и писане…“