Ще има още един случай, когато те пак ще дойдат (не, ще ги доведат) заедно при Сталин. През 1936 г., и двамата вече в затвора, написват писмо до „вожда“ и той ненадейно откликва. Бившите съратници на Ленин, бившите членове на Политбюро, които не без основание са разчитали на високо положение в партията и държавата след смъртта на Ленин, влизат в кабинета на човека, когото те някога толкова непредвидливо са подценили. Освен Сталин там са Ворошилов и Ежов. Поздравяват. Сталин не им отговаря и не им предлага да седнат. Разхождайки се из кабинета, им предлага сделка: вината им е доказана, новият съд може да ги осъди на „най-строгото наказание“. Но той помни миналите им заслуги. (Сигурно при тези негови думи у Зиновиев и Каменев нещо трепва отвътре.) Ако на процеса всичко признаят, особено това, че подривната им дейност е ръководена непосредствено от Троцки, той ще им спаси живота… Ще се помъчи да го спаси. А после ще успее да ги освободи. Да решават. За делото така е нужно… Настава дълго мълчание. Зиновиев, по-податлив и по-слаб, промълвя тихо: „Добре, съгласни сме.“ Свикнал е да решава и за Каменев. След два месеца ги разстрелват.
Ето какво ми разказа през четирийсет и седма в Сибир един затворник, когото наричаха Борис Семьонович. В селото, където живеехме с майка ми, брат ми и сестра ми, през трийсет и седма построиха бързо лагер. Някои затворници бяха „разконвоирани“, тоест разрешаваше им се да излизат понякога от зоната. Борис Семьонович се занимаваше с обущарство, беше идвал два-три пъти у нас да изкърпи моите и на брат ми ботуши от дебело двойно сукно. Самият той, преди да го „окошарят“ в трийсет и осма, работел в „органите“, в същия затвор, където лежали бившите съратници на Сталин. Той ги и съпровождал при последната им среща с „вожда“. Когато дошли през нощта за Зиновиев и Каменев, те се държали различно. Макар и двамата (за кой ли път!) да били написали до Сталин молба за помилване и се надявали, че ще бъдат помилвани (та нали им обещал!), те усетили, че това е краят. Каменев вървял мълчаливо по коридора и стискал нервно длани. Зиновиев изпаднал в истерия и го изнесли. След по-малко от час още двама от бившето ядро на ЦК прекрачват фаталната черта. Навремето те като никой друг укрепвали позициите на Коба. Отплата за тази „услуга“ е смъртта им.
Ще припомня на читателя, че Сталин познава отблизо Каменев от заточението в Туруханския край. Именно там научават вестта за Февруарската революция. Още тогава Сталин забелязва неговата завидна ерудиция и склонността му към известна импулсивност: бързо стигал до определени решения, но и пак така бързо се отказвал от тях. Върху отношението на Сталин към Каменев влияе силно обстоятелството, че той е заместник на Ленин в Съвета на народните комисари и често ръководи пленуми на ЦК и заседания на Съвета на народните комисари, председателства неведнъж партийни конгреси. Още при Ленин заседанията на Политбюро обикновено се председателстват от Каменев.
Макар да са забележителни оратори и публицисти, Зиновиев и Каменев нямат твърд „стожер“, в критична минута, в преломен момент са в състояние да изкриволичат в поведението си, да изманеврират в името преди всичко на личните си цели, амбиции и престиж. За съжаление те пренасят борбата си със Сталин, волно или неволно, в сферата на партийния апарат. Но още тогава шансовете им за успех в тази област са малки. И не на последно място, защото, макар и двамата да притежават необикновени способности и упорито да преследват целите си, Сталин твърде бързо „надушва“ вътрешната им „ронливост“ и непоследователност.
Въпреки че познавал слабостите на Зиновиев и Каменев, Ленин все пак доста е разчитал и на двамата. Това се отнася особено за Каменев, който неведнъж изпълнява многобройни лични поръчения на вожда. Знаело се, че Каменев води преговори с вещина, умее да урежда различни парливи въпроси в партийната среда. Той е по-малко популярен от Зиновиев, но е по-положителен, по-интелигентен, има собствени идеи, може да прави доста задълбочени теоретични обобщения, проявява смелост и решителност. Ще влязат в историята думите, които Лев Борисович Каменев произнася на 21 декември 1925 г. (тъкмо на рождения ден на Сталин), на XIV конгрес на партията:
„Ние сме против това да се създава теория за «вожда», ние сме против това да се издига «вожд». Ние сме против това Секретариатът, обединявайки фактически и политиката, и организацията, да стои над политическия орган. Ние сме за това върхът на партията да бъде организиран така, че действително да имаме пълновластно Политбюро, обединяващо всички политици в нашата партия, и едновременно да има Секретариат, подчинен на него и изпълняващ технически постановленията му…Лично аз мисля, че нашият генерален секретар не е оная фигура, която може да обедини около себе си стария болшевишки щаб… Именно защото нееднократно съм казвал това на другаря Сталин, именно защото нееднократно съм го казвал пред група другари ленинци, повтарям това и пред конгреса: стигнах до убеждението, че другарят Сталин не може да изпълни ролята на обединител на болшевишки я щаб…Тази част от моята реч аз започнах с думите: ние сме против теорията за единоличието, ние сме против това да се създава вожд!“ 142 142 XIV съезд Всесоюзной Коммунистической партии (большевиков). Стенографический отчет. М.-Л., 1926, с.274-275.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу