Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Сталин например, както вече споменах, се чувствал на първо време доста неуверено, сблъсквайки се с красноречието на Троцки, с високомерието и самоувереността му. Но по-късно той ще разбере, че Троцки е, общо взето, човек на позата, на красивата фраза. Троцки блясва в революцията и в гражданската война — помагат му много качествата на трибун. Появява се голямата, широката популярност, появяват се привърженици. Намират се хора, които виждат в него не просто „втория“ човек, но и бъдещия лидер на партията, чиято най-силна страна е не толкова организаторският му талант, колкото организаторските му способности и острият му, често пъти парадоксален ум. Благодарение на тези качества той може да поведе след себе си хората, да въодушевява червеноармейците по фронтовете на гражданската война и по този начин да поддържа изкусно популярността си. Но когато идва монотонното всекидневие, „вождът на Червената армия“ започва бързо да „избелява“, да бледнее. Дори някои правилни идеи и концепции той издига в предизвикателна форма и губи все повече и повече привърженици. За Троцки главното е лозунгът, трибуната, ефективният жест, а не черната работа. Бъдещият генсек по всяка вероятност по-рано от мнозина видял и силните, и слабите страни на този човек. Като се съобразява с голямата популярност на Троцки, Сталин се опитва на първо време да установи с него ако не приятелски, то поне лоялни отношения. Даже веднъж, без да е поканен, той отива при Троцки в Архангелское, за да го поздрави за рождения му ден. Но срещата е студена. Спотайваната отчужденост не ги напуска. Известен е също и един случай, когато Сталин се опитва да създаде по-тесни, а по възможност и приятелски отношения с Троцки с помощта на Ленин. За това свидетелства телеграмата на Владимир Илич до Троцки, изпратена на 23 октомври 1918 г. В нея се предава разговорът на Ленин със Сталин, оценката на члена на военния съвет за положението в Царицин и желанието му за по-активно сътрудничество с Революционния военен съвет на републиката. В края на телеграмата Ленин пише:

„Като Ви съобщавам, Лев Давидович, за всички тия изказвания на Сталин, моля Ви да ги обмислите и да отговорите, първо, съгласни ли сте да се обясните лично със Сталин, за което той е съгласен да дойде, а, второ, считате ли за възможно при известни конкретни условия отстраняването на предишните търкания и уреждането на съвместна работа, което Сталин толкова желае.

Що се отнася до мене, аз съм на мнение, че е необходимо да се положат всички усилия за организирането на съвместна работа със Сталин.“ 137 137 Ленинский сборник. Т.XXXVII, с.106.

Но нищо не се променя. Троцки не крие високомерното си отношение към човека, чието интелектуално равнище по негово мнение е много по-ниско от неговото. Тъкмо Троцки пише за Сталин така: „При огромната си и изпълнена със завист амбициозност той не може да не е чувствал на всяка крачка своята интелектуална и морална второстепенност. Опитваше се очевидно да се сближи с мене. Едва по-късно си дадох сметка за опитите му да създаде нещо като фамилиарност в отношенията ни. Но той ме отблъскваше с ония свои черти, които създадоха по-късно силата му върху вълната на упадъка: тесни интереси, емпиризъм, психология на грубиян и особен цинизъм на провинциалист, когото марксизмът е освободил от много предразсъдъци, без да ги замени обаче докрай с един обмислен и преминал в психиката му светоглед.“ 138 138 Троцкий, Л. Д. Моя жизнь. Т.II, с.213-214.

В няколко свои изказвания Сталин оценява високо ролята на Троцки в революцията и гражданската война, но това ни най-малко не изменя студеното отношение на Троцки към него.

Интересни характеристики на членове от ядрото на ЦК се дават в „Революционни силуети“ на А. Луначарски, излезли през 1923 година, в „Портрети и памфлети“ на К. Радек, в книги и статии на Н. Дудел, М. Орахелашвили, Н. Подвойски, М. Рошал, В. Бонч-Бруевич, А. Слепков, И. Левин. В тези трудове, както и в много други, се разкрива моралният облик на Лениновите съратници, характерите на ония, които вървят с Ленин към революцията, които устояват докрай в нея и които пристъпват към създаването на първата в света социалистическа държава.

Лично място сред тази плеяда заемат Г. Е. Зиновиев и Л. Б. Каменев, влезли в историята като своеобразен „дует“. Близки по възгледи, те почти никога не полемизират помежду си и обикновено се придържат към еднакви позиции. Лидер в този тандем винаги е Зиновиев, заемащ дълго време твърде високо положение в партията. В бурната политическа кариера на Зиновиев има и високи върхове, и оглушителни сгромолясвалия. Влязъл в партията още през 1901 г., Зиновиев много години живее в емиграция, занимавайки се с литературна работа. В дните на Октомврийското въстание и Зиновиев, и Каменев „здравата оплескали революционната си репутация“, изказвайки се открито в печата против подготвяното въоръжено въстание. По-късно В. И. Ленин ще напише, че „октомврийският епизод на Зиновиев и Каменев, разбира се, не е случайност“ 139 139 Вж. Ленин, В. И. Събр.съч. Т.45, с.345. .