Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Апогей в политическата дейност на Зиновиев е заемането на поста председател на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал в продължение на почти седем години. На перото му принадлежат много статии, които настойчиво се опитва да издава в отделни сборници, брошури и дори в събрани съчинения. Ето една „мостра“ от стила на Зиновиев: „Тръгналият към своята победа международен пролетариат в лицето на своите отделни отряди още не веднъж и дваж ще обърка пътя и обливайки се в кръв, ще търси нов път. Разгромен в Първата световна империалистическа война, разпънат и измамен от лъжевождовете на Втория интернационал, международният пролетариат още не се е освободил от кошмарното усещане за безпътица…“

Много от най-добрите си качества Зиновиев шлифова в продължителното си и близко общуване с Ленин както в емиграция, така и след революцията. В своите „Революционни силуети“ Луначарски отива прекалено далече в оценката си за ролята на Зиновиев, като изтъква, че той е една от опорите на Ленин, че е един „от тия четири-пет души, които представляват предимно политическият мозък на партията“, че всички го смятат „за най-близкия помощник и доверено лице на Ленин“ 140 140 Луначарский, А. Революционные силуэты. М., 1923, с.31. .

Зиновиев се ползва с широка известност в партията; клокочел от вулканична енергия, но и чести са промените в настроението му: ту необуздан оптимизъм, ту умърлушване, стигащо чак до потиснатост или до „ледена“ истерика. Постоянно трябва да бъде окуражаван, „навиван“. Дълго време се отнася към Сталин снизходително, дори високомерно. Няколко пъти, някъде в началото на 20-те години, Зиновиев, наистина без злоба, говори с насмешка за примитивния стил на изложение в статиите на Сталин, страдащи от тавтология и сухота. А Зиновиев има добро „перо“, лек, афористичен стил. Някои от многобройните му статии са твърде съдържателни. Например статията „Из първите боеве за ленинизъм“, в която той елегантно и аргументирано доказва несъстоятелността на претенциите на Троцки за особено положение в партията.

Като ръководител на Петроградската партийна организация Зиновиев се опитва да демонстрира твърдост и дори диктаторски похвати, макар че направо обърква конците, когато Юденич наближава люлката на революцията. Пристигналият в Петроград Сталин веднага забелязва това и сигурно го оценява като „никаквец“, проявяващ на туй отгоре славолюбие и изострена честолюбивост. Докато Ленин е жив, Сталин се старае да поддържа почти приятелски отношения с Каменев и Зиновиев. Когато в началото на ноември 1922 г. Ленин провежда съвещание в тесен кръг със Зиновиев, Каменев и Сталин, напълно възможно е да се е създало впечатлението, че тази „тройка“ е здраво сплотена, задружна и единна. Но така е могло да изглежда само за известно време. У всеки от тройката освен общите важно място заемат и личните амбициозни планове. Кой е могъл да знае, че именно по инициатива на Сталин Зиновиев ще бъде два пъти изключван от партията и после възстановяван; но третия път, през 1934 г., изключването предвещава само скорошна гибел. Впрочем точно същата съдба очаква и другата половина на „дуета“ — Каменев.

Зиновиев е признат като един от най-добрите оратори на партията. Не без основание на XII и XIII конгрес ЦК му възлага да изработи основните политически отчети. Зиновиев е сред тия, които одобряват наличието на ядро в политическото ръководство. През 1925 г., изказвайки се на XIV конгрес на партията, Зиновиев заявява: „Владимир Илич боледуваше… ние трябваше да проведем първия без него конгрес (т.е. XII — б.а. ). Вие знаете, че имаше разговори за образувалото се ядро в Централния комитет на нашата партия, че XII конгрес мълчаливо се съгласи именно това ядро да води, разбира се, при пълната поддръжка на целия Централен комитет, нашата партия, докато Илич стане от леглото.“ 141 141 XIV съезд Всесоюзной Коммунистической партии (большевиков). Стенографический отчет. М.-Л., 1926, с.453-454.

Зиновиев (както и Каменев) дълго е смятан за един от най-близките приятели на Сталин. Когато през 1926 г. го изваждат от състава на Политбюро, мисли, че това не е задълго. Пред Новата 1927 г. той и Каменев взимат коняк и шампанско и без да бъдат поканени, отиват на гости у Сталин по съседски — живеели близко един до друг. По всичко изглеждало, че се е стигнало до „помиряване“. Говорят си на „ти“, спомнят си миналото, приятелите, но по „въпроса“ и дума не обелват. Коба проявява гостоприемство, посреща топло старите си „приятели“, говори с тях непринудено, задушевно, все едно че не е човекът, който през юли и октомври на изтичащата година успява след дълги усилия да ги извади от Политбюро. „Дуетът“ си отива окрилен. Но Сталин отдавна вече е решил, че тези хора, които толкова много знаят за него, повече не са му нужни.