Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Веднъж той изрича това почти открито. Когато се утвърждавал пълномощникът на ЦК при един от губернските комитети, се открива, че командирът едва знае да чете и да пише. Но Сталин хвърля на везните на решението своето мнение: „Къде да се научи човекът, не е бил в чужбина… Ще се справи.“

В Лениновото обкръжение имало доста на брой изтъкнати личности. Сталин бързо забелязва, че Бухарин, Риков, Томски, макар и да не образуват някаква особена група, теглят силно нещата към решаването на икономическите, стопанските и промишлените въпроси. Това са добри икономисти, технократи. За съжаление, по-късно, през 30-те години, пък и цели десетилетия след Великата отечествена война, за истинските икономисти и технократи на практика нямаше място в горните ешелони на властта. Местата им обикновено заемаха администратори бюрократи от типа на Каганович и Маленков. Впрочем при директивно-командния стил на работа такива като Вознесенски например не са и нужни, защото много неща се вършеха не в съответствие, а в противоречие с икономическите закони.

Сред тая тройка (Бухарин, Риков, Томски) изпъква, разбира се, Н. И. Бухарин. Още в първата му книга „Политическата икономия на рентиера“, написана малко преди Първата световна война, се усеща дълбочината на вникването в произхода на стопанските отношения. През 1920 г. излиза първият том на „Икономика“. В този свой труд Бухарин имал намерение да разкрие процеса на трансформирането на капиталистическата икономика в социалистическа. Понесен от вихрушките на борбата, от промените в обстоятелствата, Бухарин така и не успява да напише втория том. В „Икономика“ той твърди, че „капитализмът не е бил строен, а сам се е строил. Социализма, като организирана система, строим ние. Най-главното за нас е да намерим равновесие между всички елементи на системата“. Придобилият само примитивни, първоначални икономически познания Сталин наблюдава внимателно Бухарин.

По онова време особени усложнения в отношенията между тях няма. Николай Иванович е сговорчив, добродушен интелектуалец. Създавало се понякога впечатление, че Сталин и Бухарин са близки приятели. Пък и в Кремъл живеели в съседни жилища. Скоро бъдещият генсек разбира, че Бухарин няма амбициозни планове — за него са неразбираеми и неприятни борбата за лидерство, търканията, възникнали между отделни членове на Политбюро. Не без причини доста дълго се въздържа да взема определена позиция в борбата между „триумвирата“ и Троцки. Неговите изказвания в дискусиите и речите му Троцки ще нарече по-късно странно „миротворчество“. Струва ми се, че непризнатият лидер не е бил прав: Бухарин най-много от всичко е ценял авторитета на Ленин (макар и да спорел с него често и разгорещено) и колективното мнение на Политбюро.

По отношение на А. И. Риков Сталин винаги е нащрек. Не само защото след смъртта на Ленин Риков става председател на Съвета на народните комисари. Този човек е изключително искрен и откровен. Именно затова невинаги успява да си създаде нормални отношения с колегите си. Например известен е случаят, когато Смилга подава жалба в ЦК на РКП(б), с която моли да бъде освободен от длъжността заместник-председател на Висшия съвет за народното стопанство и началник на Главното управление на горивната промишленост, понеже не може да намери в работата си общ език с Риков… Ленин се запознава с писмото на Смилга и пише на Сталин записка, с която препоръчва засега Смилга да не бъде освободен, считайки, изглежда, че отношенията между партийни членове могат и трябва да се уреждат.

Риков обикновено казва направо в очите това, което мисли. Така и пише. През 1922 г. издава „Стопанското положение на страната и изводи за по-нататъшната работа“. Фактически Алексей Иванович се изказва в поддръжка на НЕП-а, против опитите за решаване на икономическите проблеми по пътя на директивните методи. С името на Риков са свързани Държавната комисия за електрифициране на Русия (ГОЕЛРО), Държавното строителство на Днепър (Днепрострой), Туркестано-Сибирската железница (Турксиб), разширяването на кооперативното движение, първият петгодишен план и други „първи стъпки“ на социалистическата държава. Именно Риков се опитва по-късно да убеди Сталин и неговите поддръжници, че социализмът трябва да подобрява, да развива стоково-паричните отношения, да не ограничава стопанската самостоятелност на непосредствените производители. За най-голямо съжаление обаче разговорите протичали сякаш на различни езици…