Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Смятам, че мнозина от хората около Ленин дълго не са могли да „разчепкат“ Сталин. На някои им се струвал прост изпълнител, на други — приемлив представител на националните отряди на партията, на трети — обикновена посредственост, каквито винаги има немалко в ръководните органи на всички режими й системи. Да, съратниците на Ленин недооценяват Сталин. Затова пък той „разчепква“ всички. Дори най-близките до Ленин — Зиновиев, Каменев, Бухарин, Риков, Томски, Рудзутак, Косиор и много други — по негова воля се оказват „врагове на народа“. Та нали именно той „забелязва“, че в гражданската война Червената армия е ръководена почти изключително от „врагове“: Троцки, Блюхер, Егоров, Тухачевски, Уборевич, Дибенко, Антонов-Овсеенко, Смилга, Муралов й стотици и хиляди други „предатели“. Ленин не се досеща, но Сталин проницателно разбира, че й всички „командири на промишлеността“ са „вредители“: Пятаков, Зеленски, Серебряков, Лифшиц, Гринко, Лебед, Семьонов и хиляди други. Само той успява да види, че начело на съветското дипломатическо, ведомство също стоят „шпиони“: Крестински, Раковски, Соколников, Карахан, Богомолов, Расколников… А колко други „двуличници“ разобличава на практика той във всички сфери на живота! Надали една „обикновена посредственост“ може да бъде такава! Троцки тук греши. Изказвайки се в Конвента на 5 февруари 1794 г., Робеспиер заявява: „Първо правило в нашата политика трябва да бъде управляването на народа, — с помощта на разума, а на враговете на народа — с помощта на терора.“ 149 149 Манфред, А. З. Великая французская революция. М., 1983, с.328. Какъв дуалистичен и неуниверсален е методът на Робеспиер! Своето „правило“ в политиката Сталин превръща в монистично: и едните, и другите да бъдат управлявани по един метод — метода на насилието. Мисля, че нито един от съратниците на Ленин не е могъл и в най-лошите си сънища да предположи, че в тяхната среда зрее такова чудовище. Не нейде другаде, а в самата кохорта на ръководителите.

Ще кажа още веднъж, Троцки, не ще и дума, греши, като смята. Сталин за „изпъкваща посредственост“. Достатъчен е само един опровергаващ аргумент: посредствеността няма явни врагове. А Сталин ги има предостатъчно. Скоро за това ще научат цялата партия, целият народ. Сталин се оказва изключително хитър и коварен политик, който съумява да направи от себе си единствения тълкувател и „защитник“ на ленинизма. Той успява да използва Лениновото обкръжение за концентрирането на властта в свои ръце. Изиграл второстепенна роля в революцията, проявил се малко по-активно в гражданската война, Сталин усеща, че хората от Лениновото обкръжение, макар да го превъзхождат в много отношения, все в нещичко му отстъпват. Ако беше чел Хегел, щеше поне мислено да си рече: „Човекът е господар на съдбата и на мисията си.“ 150 150 Гегель. Работы разных лет в 2 томах. М., 1971.

Ходът на историята има една особеност. Той е необратим. Времето няма обратен ход. Това може да се направи само мислено. „Както морският пясък застила като с покров предишното — пише Марк Аврелий, — така и предишното в живота бързо се засипва от новото.“ Съдено било след Октомври Ленин да живее само малко повече от шест години. Но и в тия шест години се напластяват толкова дела, надежди и разочарования. Ленин успява да очертае контурите на идното, да набележи с пунктир пътя напред.

Единадесетият конгрес на партията е последният, на който присъства Ленин. Доклад за организационната дейност на ЦК изнася В. М. Молотов. Като характеризира състоянието на вътрешнопартийния живот, той посочва колко претрупани са с работа отделите на ЦК. За „една година през ЦК минаха 22,5 хиляди партийни работници, т.е. около 60 другари на ден“. Молотов поставя въпроса да се опрости „движението“ на кадрите, да се създаде нужната отчетност, да се въведе по-голяма организираност в дейността на апарата на ЦК. В доклада се подчертава, че за предишната година „се е увеличил също така броят на заседанията на ЦК; увеличил се е почти с 50% броят на въпросите, обсъждани в ЦК“, увеличил се е броят на конференциите и на другите общопартийни съвещания. Изказващите се делегати изразяват недоволството си от работата на централния орган. Така например Осински упреква Политбюро, че висшата партийна инстанция се занимава заедно с другите въпроси и с разглеждане на „дреболии“, като например „да се даде или да не се даде на Народния комисариат по земеделието сградата «Боярский Двор», да се даде ли печатницата на еди-кое си учреждение, или да се остави на другото?“ 151 151 XI съезд Российской коммунистической партии (большевиков). Стенографический отчет. М., 1922, с. 47, 49, 51, 52. . За да се подобри управлението на партията и страната, делегатите предлагат в ЦК да има три бюра: Политбюро, Оргбюро и Икономбюро.