Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Когато в края на 20-те години Сталин придобива вече голяма политическа сила, веднъж след обсъждането на поредните директиви по колективизацията Риков му заявява направо в очите: „Вашата политика дори не намирисва на икономика!“ Генералният секретар остава невъзмутим, но репликата не забравя.

Сталин изобщо нищо не забравя. Студената му компютърна памет държи здраво в прегръдките си хиляди имена, факти и събития. Той не забравя и това, че Ленин много ценял Риков. В съчиненията на вожда името на Риков се среща почти колкото името на Сталин. Като председател на Съвета на народните комисари на СССР Риков възглавява и Съвета по труда и отбраната, както и Комитета за наука и съдействие на развитието на научната мисъл. Сталин не забравил един случай през март 1922 г., когато, говорейки на пленум на Московския съвет, Риков казва, че е недопустимо връщане назад към методите на „военния комунизъм“, подлага на рязка критика ония, които нападат НЕП-а, като нарича тези атаки „извънредно вредни и опасни“, настоява да бъдат прекратени методите на насилие в селото, където трябва, както той се изразил, да се спазва „революционната законност“. Много години по-късно А. И. Риков се изказва за последен път в живота си на пленум на ЦК, отхвърляйки чудовищните обвинения срещу него в шпионаж, диверсии и терор. В първото съветско правителство той влиза като народен комисар на вътрешните работи, но след няколко дни подава оставка в знак на протест, че правителството е болшевишко, а не коалиционно… Сталин се усмихва злорадо: „Винаги е бил такъв.“

Навремето Бухарин и Риков особено се вълнуват за съдбата на руското селячество, докато Троцки (пък и Сталин е съгласен в душата си с него) смята, че „това е материал за революционни преобразования“. Не можело да не проличи каква голяма популярност сред народа имат Бухарин и Риков. Ходят без охрана, достъпът до тях не е никак труден, проявяват отзивчивост. Обикновените хора ценят високо тези качества на ръководителите. Сталин обаче нарича тази непосредственост и достъпност „кокетничене с народа“. Дори естественото поведение на добронамерения човек за него е подозрително.

Сталин винаги се е отнасял с недоверие и към М. П. Томски (Ефремов). Участникът в три революции, изтъкнатият профсъюзен деец знае как да защитава гледищата си. Сталин дълго търпи този „друг Риков“, докато най-сетне успява да вкара в Президиума на Общосъюзния централен съвет на професионалните съюзи (ВЦСПС) Каганович и Шверник, които „изтикват“ оттам неговия председател. Когато на 22 август 1936 г. Томски се самоубива във вилата си в Болшево, Сталин казва: „Това самоубийство е потвърждение на вината му пред партията…“

Но днес ние знаем, че е обратното. Самоубийството му е крайна форма на протест против единовластието на „вожда“.

Видно място в ядрото на партията заема Ф. Е. Дзержински. Бухарин го нарича „пролетарски якобинец“. Дзержински е един от най-старите членове на партията и един от организаторите на социалдемокрацията в Полша и Литва. Оценявайки по-късно ролята му, К. Радек отбелязва: „Нашите врагове създадоха цяла легенда за всевиждащите очи на ЧК 144 144 ЧК (Чрезвычайная комиссия). — Извънредна комисия за борба с контрарареволюцията и саботажа (1918–1922 г.). — Б.пр. , за всечуващите уши на ЧК, за вездесъщия Дзержински. Те си представяха ЧК като някаква грамадна армия, обхващаща цялата страна, протягаща пипалата си в собствения им стан. Те не разбираха в какво е силата на Дзержински. А тя беше в това, което прави силна болшевишката партия — в абсолютното доверие на работническите маси и на бедността…“ 145 145 Сб. Феликс Дзержинский. М., 1931, с. 141, 186. Сталин поддържа добри отношения с Дзержински, особено след няколкото съвместни отивания с него на фронтовете в годините на гражданската война. Скъп на високи оценки, той казва след преждевременната смърт на Дзержински: „Изгоря в бурната си работа в полза на пролетариата.“

Без да прави силно впечатление с външния си вид, М. В. Фрунзе е извънредно обаятелен. Преминалият през затвори и заточения Сталин се отнася с особено уважение към Арсений, както понякога и след революцията наричат Фрунзе старите му другари. Всички знаят, че през 1907 г. Михаил Василиевич два пъти е осъждан на смърт, прекарва много седмици в килията за „смъртни“, а после няколко години каторга. Малцина са ония, които знаят в подробности колко много е направил Фрунзе за победата на Източния, на Туркестанския и на Южния фронт. Сталин, който също е бил крайно решителен, остава поразен от спокойното ръководство на този пролетарски пълководец, способен да проявява голяма политическа и военна твърдост. На поста народен комисар по военните и морските въпроси, който заема за кратко време, Фрунзе успява да възхити всички с дълбочината на интелекта си, с новаторските си подходи към въпросите на военната доктрина, реформата на въоръжените сили, оперативното изкуство в съвременната война.