Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Не ще и дума, че можем да се съгласим с изводите на Сталин за необходимостта от постоянно обновяване на състава на ЦК. Но колко млад е бил този състав тогава според днешните мерки! Ленин, който току-що прехвърлил петдесетте, е „най-старият“! Не току-тъй понякога съратниците му са го наричали помежду си Старика. Основната група членове на ЦК са четиридесетгодишни революционери. Възраст, която още старите гърци наричали „акме“ — връх, венец на щастието в живота, — защото се е смятало, че именно на четирийсет години се постига хармония между умствените и физическите сили, време на най-голям разцвет.

Преди да се спрем на отделни черти от портретите на някои съратници на Ленин, нека да отправим към всички тях без изключение един закъснял и сега вече безполезен кратък упрек: не са го пазили. Обичали са го, ценили са го, уважавали са го, но… не са го пазили. Погледнете с какво се е занимавал Ленин в своите обикновени работни дни. Разбира се, всички главни, кардинални въпроси минават през него. Но заедно с тях и толкова много други, които още тогава били наричани „джунджурийки“, „дрънкулчици“, „еднодневки“. Ленин се занимава с доставката на гориво в Иваново-Вознесенск, води преписка с члена на колегията на Народния комисариат по труда А. М. Аникст за снабдяването на миньорите с облекло, проучва въпроса за изработка на генератори за постоянен ток, пише проекти на десетки текущи документи, постановления, търговски договори, занимава се с разпределението на дажбите, рецензира по молба на партийните си другари книги и брошури, изслушва въпроса за работата в Гидроторф 134 134 Селище В РСФСР, Горкиевска област, създадено от съветската власт във връзка с развиването там на торфодобивна промишленост. — Б.пр. , оказва помощ за регулиране на работата в завод „Новий Леснер“, изяснява въпросите в писмото на инженер П. А. Козмин до него относно използването на вятърни двигатели за електрифициране на селото.

Разбира се, всички тези въпроси са важни. Решаването им от Ленин завинаги влиза в историята като поразителен пример на дълбока, конкретна, непосредствена работа на ръководител от висок ранг. Значението на цялата тази негова дейност не бива да се поставя под съмнение. Още повече че някои негови съвременници виждат дълбок смисъл в това, че Ленин се занимава и с такива въпроси. Скоро след смъртта на Ленин Ю. Ларин пише в „Экономическая жизнь“: „Ленин се занимаваше, много се занимаваше с «дреболии», защото само по този начин можеше индивидуално да подготвя и преподготвя всеки съответен партиен работник, учейки го на изкуството за управление в неговата собствена област. Той не по-зле от другите разбираше, че тия «дрънкулчици» подяждат, подкопават силите му, но много по-добре от тях разбираше и грамадното историческо значение на работата за създаването по такъв начин на необходимия за удържането на пролетарската власт държавнически кадър.“ 135 135 Цит. по: У великой могилы. Издание газеты „Красная звезда“, с.151. Така мисли един съвременник на Ленин. Може би в ония години той още да не е бил в Състояние да оцени цялото колосално значение на вожда за бъдещето на Русия? Ето защо закъснелият въпрос, на който няма да получим отговор, остава: защо съратниците му не са освободили Ленин от решаването на голям брой текущи въпроси? Не друг, а Троцки редовно ходи на риба и на лов, на почивка край Москва, взима отпуска, за да пише трудовете си. Дори и смъртта на Ленин го заварва в санаториум, на курорт. Сталин, който се занимава с организационните въпроси в ЦК и който уж не си жали силите, не търси начини да облекчи радикално гения на революцията от много текущи, често рутинни неща. Случвало се е дори и обратното. Когато Ленин още не се е поправил от пристъпите на болестта, например на 28 юли 1922 г., Сталин го съветва да приеме един кореспондент. Ленин е принуден да откаже. Макар че по-късно, когато през декември 1922 г. Пленумът на ЦК възлага на Сталин със специално постановление да отговаря лично за спазването на режима, 136 136 Ленин, В. И. Събр съч. Т.45, с.709-710. предписан на Ленин от лекарите, той ще сметне за необходимо да заплашва Н. К. Крупска, задето го „нарушавала“…

Струва ми се, с достатъчна точност може да се каже, че в ръководното ядро на партията, в кохортата съратници на В. И. Ленин в първите години след революцията влизат Н. И. Бухарин, Ф. Е. Дзержински, Г. Е. Зиновиев, М. И. Калинин, Л. Б. Каменев, В. В. Куйбишев, Г. К. Орджоникидзе, Я. Е. Рудзутак, А. И. Риков, Й. В. Сталин, Я. М. Свердлов, Л. Д. Троцки, М. В. Фрунзе. Може би е нужно към ядрото да причислим и В. М. Молотов, Г. Л. Пятаков, Г. И. Петровски, М. П. Томски, К. Б. Радек, И. Т. Смилга… Разбира се, това са хора с най-различна революционна съдба, образование, различни лични симпатии и антипатии. Почти половината от най-близките Ленинови съратници са живели години в емиграция, участвали са в многобройни социалдемократически, социалистически и просто хуманитарно-културни конференции, конгреси, съвещания. Сталин не влиза в този „патрондаш“. Както отбелязахме в предишната глава, оформянето на Сталин минава по учудващо необикновен път. Природният му ум, хитростта, пресметливостта, предпазливостта му имат съмнителна „школовка“. Две десетилетия в духовни училища и заточения, липсата на пролетарска закалка и на каквато и да било професия формират Сталин като идеен функционер. Той по-рано от когото и да било друг от обкръжението на Ленин схваща и чувства възможностите на апарата, силата му, докато другите явно недооценяват ролята на безлично, сляпо действащите структури на властта. Полека-лека у Сталин се изгражда собствено отношение към всеки член от ръководното ядро. Тези хора, които по неговите думи се „обиграли в ръководната работа“, са твърде различни.