Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Безспорно всичко това показва, че се признавал приносът му в започналото революционно преустройство на обществото, че Сталин е познавал в определена степен механизма на политическото и държавното управление, че му се отдавала апаратната работа. Докато на мнозина изтъкнати революционери им тежала или, да употребим други думи, не им се нравела административната работа, то слабостта на Сталин към нея била забелязана от мнозина. Най-общо казано, издигането на Сталин на новия пост не е неочаквано. Повечето ръководители са смятали този пост за обикновен по същността си. Така е и било, докато Ленин е жив и здрав. Чисто и просто тогава не се повдига никакъв въпрос за лидер на партията или за вожд на държавата. Лидер има. И лидерът е безспорен — Ленин. За партията и за народа Сталин не става кой знае колко по-известен в новата си роля, както и по-рано е един от многото. Но от тоя момент нататък всички негови положителни и отрицателни качества започват по-релефно да изпъкват.

Ще минат десетилетия, преди някой да може достатъчно пълно да опише характера на Сталин. Този човек съумява да скрие чувствата си много дълбоко. Дори и гнева му малцина виждат. Способен е да взема спокойно най-жестоки решения. След време неговото обкръжение ще разтълкува това като проява на висша мъдрост и прозорливост. Та всички ли могат да запазват спокойствие сред непрестанната бъркотия в тоя свят? Милосърдието е нещо непознато за Сталин. А синовната обич, любовта към деца и внуци? Едва ли. От внуците си вижда няколко пъти само децата на дъщеря си Светлана, а също и момчето и момичето на Яков, първородния си син. В личния си живот е самотен. Само работа, работа, работа… Решения, съвещания, указания, изказвания…

За Сталин светът наоколо е само бял или черен. Всички цветове на дъгата от безкрайно богатия свят са натикани в една-единствена схема: това, което не съответства на „линията“, е враждебно. Полутонове и нюанси не признава; Обича всъщност бинарната логика, обикалянето около две категории: „Да“ и „Не“. Категоричност и еднозначност. Но нали животът е неизмеримо по-богат: между доброто и злото има многобройни вълнуващи неопределености, мъглявости, преливания, игра на багри… За Сталин такива неща не съществуват. Категоричен, телеграмен стил на писане, на изказване, на докладване, На мнозина това се харесва още тогава: човек на делото, човек на дълга. Никакви сантименталности. Омразна му е думата „хуманизъм“. Но за това и за много други неща никой по онова време още нищо не знае… В ЦК обаче всички виждат: за Сталин няма нищо по-важно от партийната дисциплина, партийния дълг и генералната линия на Руската комунистическа партия (болшевики).

В периода 1922 г. — началото на 1923 г., докато болестта не го лишава окончателно от възможността да пише и да диктува, Ленин изпраща на Сталин няколко десетки записки, проекти на документи, писма. От тях се вижда, че е озадачен от организационното и политическото решаване на редица въпроси. Съвсем не е случайност, че само девет (!) месеца след избирането на Сталин на поста генсек Ленин стига до извода, че изборът е несполучлив и че Сталин трябва да бъде преместен на друг пост. В това го убеждават редица прибързани крачки на Сталин като генерален секретар.

Така например погрешно е решението на Сталин да бъде подкрепено предложението на Соколников и Бухарин за отменяне на държавния монопол върху външната търговия. В своята записка до Сталин Ленин е категоричен:

„Др. Сталин! Предлагам… чрез допитване до членовете на Политбюро да се издаде директивата: «ЦК потвърждава монопола върху външната търговия и постановява да се прекрати навсякъде разработката и подготовката на въпроса за сливането на ВСНХ 163 163 ВСНХ — Общоруски съвет за народното стопанство (1917–1932 г.). — Б.пр. с НКВТ 164 164 НКВТ — Народен комисариат на външната търговия на СССР — Б.пр. ». Секретно да се подпише от всички народни комисари и оригиналът да се върне на Сталин, копия да не се правят.

През септември, когато Ленин се повъзстановява след първия тежък пристъп, Сталин излиза с идеята за „автономизация“, тоест за обединяване на националните републики в състава на Руската съветска федеративна социалистическа република. Фактически тази линия би довела до създаването не на Съюз на съветските социалистически републики, а на Руска съветска социалистическа република, в която другите национални формации ще влязат като автономни. Сталин успява да прокара предложението си чрез комисията на ЦК, която се занимава с този въпрос. Ленин незабавно реагира в писмото си до Каменев, адресирано и до членовете на Политбюро: