Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„Др. Каменев! Вие сигурно, сте получили вече от Сталин резолюцията на неговата комисия за влизането на независимите републики в РСФСР.

Според мене въпросът е архиважен. Сталин е склонен малко да избързва. Трябва Вие (Вие някога имахте намерение да се заемете с това и дори се занимавахте малко) хубавичко да помислите; Зиновиев също…“ 166 166 Пак там, с.213.

Едва ли някой друг е така често при Ленин в Горки по време на болестта му, както Сталин. Понякога Владимир Илич сам го кани, желаейки да получи информация за текущите въпроси, но често пъти генералният секретар идва по своя инициатива. По време на многобройните разговори Ленин го разпитва подробно за работата на апарата и как се изпълняват решенията на ЦК, интересува се за здравето на болнавите Дзержински, Цюрупа и други партийни другари. Известно е например, че Ленин проявява внимание и към здравето на Сталин, за което разговарял предварително по телефона с лекаря му.

След прибързаните стъпки на Сталин за прокарване на идеята за „автономизация“ Ленин кани на 26 септември генералния секретар в Горки и разговаря около три часа с него. 167 167 ЦПА ИМЛ, ф.4, on. I, д.142, л.126; В. И. Ленин. Биографическая хроника. Т.12, с.388. Владимир Илич подчертава, че, обединяването на съветските републики е извънредно важен въпрос, който не допуска припряност при решаването му. Той предлага принципно нова основа за създаване на съюзната държава: доброволно обединяване на независимите републики, включително и на РСФСР, в Съюз на съветските социалистически републики, като всяка от тях запазва пълното си равноправие. Публично Сталин никога не опори с Ленин, обикновено приема аргументите му. Макар че, ако се съди по някои източници от 20-те години, характеризира позицията на Ленин по националния въпрос като „либерална“ 168 168 Adam. B. Ulam. Stalin. The Man and his Era NV, 1973, p.213, 214. .

Честите разговори на вожда с генералния секретар не са просто начин за получаване на информация, както и за предаване на съвети и предложения от страна на болния лидер, но едновременно и цял квалификационен курс за ръководителя на апарата на ЦК, за овладяване на този апарат. Струва ми се, че по време на тези многобройни срещи и разговори със Сталин Ленин успява добре да разбере неговите силни и слаби страни. Затова оценките и предложенията му относно генсека, направени в края на 1922 — началото на 1923 г., са резултат На дълбок анализ и размисъл. Националният въпрос и опитите на Сталин да го реши по свой начин разкриват за Ленин не само някои нови политически черти на тази личност, но и преди всичко нравствените му черти. В записките си „Към въпроса за националностите или за «автономизацията»“. Ленин окачествява Сталиновата идея за „автономизация“ като отстъпление от принципите на пролетарския интернационализъм. Сякаш резюмирайки, той обобщава политическите и нравствените характеристики на генералния секретар:

„Мисля, че тук изиграха фатална роля прибързаността и администраторското увлечение на Сталин, а също така и озлоблението му срещу прословутия «социалнационализъм». Изобщо озлобяването играе обикновено най-лошата роля в политиката.“ 169 169 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.45, с.357.

В това отношение си изпатил и Орджоникидзе: за „налитане на бой“ по време на отиването му с една комисия в Кавказ, По поръчение на Политбюро Орджоникидзе отива там начело на комисията, за да уреди конфликта, възникнал в ръководството на грузинската комунистическа партия. Той не само че не се справя с поръчението, но при изясняване на ситуацията удря Мдивани — един от членовете на ЦК на грузинската комунистическа партия. Ленин недвусмислено пише, че „с никаква провокация, дори с никакво оскърбление не може да бъде оправдан този руски юмрук и че др. Дзержински е непоправимо виновен, задето се е отнесъл лекомислено към този юмрук“ 170 170 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.45, с.358. . В този конфликт Сталин не взема принципно становище, което дава повод на Ленин публично да отбележи у генсека не само „привързаност и администраторско увлечение“, но което е особено важно, да види у него „озлобление“ при решаването на политически въпроси.

Ленин няколко пъти се връща към този случай, за което свидетелства „дневникът на дежурните секретари на В. И. Ленин“, в който Л. А. Фотиева е записала, че Владимир Илич наредил да му представят допълнителни материали за „инцидента“. Сталин отговаря отрицателно, позовавайки се на необходимостта болният да бъде предпазен от ненужни вълнения. Но Ленин е упорит. Пет дни преди болестта му отново да се изостри, в резултат на което си загубва говора, на 5 март 1923 г., Ленин диктува по телефона писмо до Троцки: