Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Но това не е всичко. На другия ден Ленин диктува последния в живота си документ, в който фигурира името на Сталин:

„До др.др. Мдивани, Махарадзе и др. Копия до др.др. Троцки и Каменев

Уважаеми другари!

От цялата си душа следя вашето дело. Възмутен съм от грубостта на Орджоникидзе и снизходителността на Сталин и Дзержински. Готвя за вас записки и реч.

Но за голямо наше огорчение Ленин не подготвя нито записки, нито реч. След четири дни нов удар го лишава от възможността не само да пише, но и да диктува. Има обаче всички основания да се предполага, за това говорят последните три записки, продиктувани от Ленин на 5 и 6 март, че действията на Сталин във връзка с „грузинския инцидент“ още повече го убеждават във верността на изводите му; направени в „Писмо до конгреса“. Никак не му е било леко, когато се убеждава с голямо разочарование, че изборът, направен от ЦК в началото на април 1922 г. (при голямата активност на Каменев и очевидно явната заинтересуваност на самия Сталин), се оказва крайно погрешен. Сгрешили са тогава всички, включително и той. Но има все пак възможност грешката да бъде поправена. Не бива да се допуска начело на апарата на ЦК да бъде дълбоко безнравствен човек, потенциално опасен за делото на партията. Щом Сталин е способен да бъде груб, двуличен и озлобен спрямо най-близките на Ленин, то какъв ще бъде с другите? Може би това е причина здравословното състояние на Ленин да се влоши рязко тъкмо в тази първа десетдневка от март? Нямам основания да твърдя категорично, че „грузинският инцидент“ или конфликтът със Сталин ускоряват фаталното протичане на болестта, но това драматично стечение на обстоятелствата именно в тези мартенски дни ме кара да мисля, че сигурно е така. Моралният стрес на Ленин при неговото мъчително състояние ускорява трагичния удар.

Тук остава да се прибави само, че идеите в областта на националните отношения, за които се бори Ленин, са осъществени. Сталиновата идея за „автономизация“ е отхвърлена. На I конгрес на съветите, открит на 30 декември 1922 г., е провъзгласено образуването на Съюза на съветските социалистически републики. С доклад, в чиято основа са идеите от писмото на В. И. Ленин „Към въпроса за националностите или за «автономизацията»“, излиза Сталин. (Макар че Лениновото писмо не вижда бял свят почти трийсет и четири години!) В доклада, както и в Декларацията за образуването на СССР, която оповестява генералният секретар на ЦК на РКП(б), централна идея е мисълта за пролетарския интернационализъм, за привързаността на всички националности в Съюза към дружеските отношения, класовата солидарност и верността спрямо революционните идеали. „На сегашния етап — повтаря той Лениновите идеи, но без да споменава, че са идеи на вожда — голямата задача на новия съюз се състои в ликвидирането на фактическото неравенство между нациите, наследено от миналото.“

Ленин е болен, но успява с изключителната си настойчивост да отстои най-вярното решение на националния въпрос в такава огромна страна, родина на повече от сто националности. Едва ли Сталин е искал друго решение; просто не са му достигали прозорливост, теоретична подготовка и мъдрост в подхода към този толкова сложен въпрос.

В чужбина мнозина от биографите на Сталин, например А. Авторханов, направо стигат до заключението, че Сталин е виновен за кончината на Ленин. Приблизително така смята и Троцки, твърдейки в мемоарите си, че само болестта „е попречила на Ленин да разгроми политически Сталин“, че своеволията на генсека често карали болния вожд да се нервира, в резултат на което болестта започва да прогресира. Аз не разполагам с конкретни данни за намерението на Ленин „да разгроми“ генералния секретар. Но не се и съмнявам, че ако Ленин е бил жив, волята му е щяла да бъде безусловно изпълнена. Фактът, че само девет месеца след 3 април 1922 г., когато Сталин е избран на този пост, а именно на 4 януари 1923 г., Ленин стига до окончателния извод за необходимостта от „преместването“ му от този пост, говори много. В този смисъл Лениновото „Писмо до конгреса“, известно заедно с други последни негови статии и писма като „Завещанието“ на Ленин, има възлово, методологично значение за разкриването на политическия и нравствения образ на Й. В. Сталин.

Тънка, невидима линия отделя живота от смъртта. Тя може да бъде премината само в една посока. Обратен път няма. Внезапното и силно влошаване на общото му състояние, настъпило през нощта срещу 23 декември 1922 г., напомня безмилостно на Ленин, че идеите могат да бъдат вечни, но човекът е смъртен.