Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Застанал пред съдбовната черта, той проявява поразително човешко и политическо мъжество. Още сутринта на 23 декември Ленин моли лекарите да му разрешат (само за пет минути!) да издиктува няколко реда, защото го „вълнува един въпрос“. Той е упорит. Той моли. Той изисква. Разрешено му е. Ленин започва да диктува своето забележително „Писмо до конгреса“. Едно несравнимо мъжество на мисълта.

В минутите, когато никой не е уверен, че пристъпът няма да се възобнови, че няма да последва нов удар, Ленин мисли за бъдещето. Може би си е спомнил за Дидро, който в писмото си до Фалконе 175 175 Етиен Морис Фалконе (1716–1791 г.) — френски скулптор, работил и в Русия (1766–1778 г.), където създава паметника на Петър I в Петербург. — Б.пр. написва: „За себе си Вие може би започвате, но само за другите завършвате.“ Да, великият Ленин завършва делото на своя живот за другите. Неговото писмо е философско напътствие и едновременно с това предупреждение. Усеща опасността. Предвижда, че който се опита да види себе си епицентър на битието, може да погуби делото, на което той, отиващият си, е посветил целия си живот.

Отиват си хората — изчезват и безбрежните светове. За какво е мислел геният, готвейки се да диктува последните си безсмъртни статии и писма? Дали не за това, че въпреки очакванията и прогнозите Октомврийският пожар не се прехвърля още в другите европейски страни, няма и „революционен пробив на изток“? И сега Русия, след като не е станала детонатор на световна революция, ще трябва да се стабилизира, да се защити в националните си граници? А може би за това, че едва сега, когато болшевиките държат вече властта в ръцете си, зейва пред тях с цялата си гигантска сложност бездна от невиждано трудни проблеми? Може би и за това е мислел. А защо не и за друго? Че животът е жесток, като го е спрял още в самото начало на пътя към изграждането на новото общество. Или си е спомнил думите на патриарха на руските социалдемократи Плеханов, с които се бил обърнал веднъж към него:

„В твоето ново дочувам гласа на старото!“ — „Защо?“ — „Времето на плебейската революция не е дошло.“ 176 176 Луначарский, А. Революционные силуэты. М., 1923, с.42.

Да, отпадна от революцията Плеханов, отпадна… Но ще остане, изглежда, в историята на научния социализъм редом с Кауцки, Лафарг, Гед, Бебел, Либкнехт… Завинаги ще остане. А може би и с Херцен. Апропо, Херцен… Как чудесно го е казал онова за новото и старото:

„Новото трябва да се гради с пот на челото, а старото само продължава да съществува и здраво се държи на патериците на навика. Новото трябва да се проучва, то изисква вътрешен труд, пожертвователност; старото се приема без анализ, то е готово — свещена истина в очите на хората; на новото те гледат с недоверие, защото чертите му са юношески, а с извехтелите черти на старото така са привикнали, че им се струват вечни.“ 177 177 Герцен, А. И. Избранные философские сочинения. М., 1940, с.154. Как само е казано! Какво пиршество на мисълта!

А може да му е дошло наум за Мартов. Нали навремето в странство се говорело за „тройката“ Ленин, Потресов, Мартов… Зад убийствено скучните речи на Мартов прозира остър, дори изтънчен ум, способен да „разчлени“ всичко казано от противника и да използва абсолютно всяка грешчица и всяко най-нищожно отклонение от възприетата линия. Певец на философския импресионизъм, той изпитва удоволствие от безкрайните промени на възгледите си, на колебанията и съмненията си. Това е един от случаите, когато изтънчеността на личната култура не се опира на здрави социални и светогледни основи. Вероятно за съюз с Мартов Ленин мисли за последен път през юни 1917 г. Но Мартов, вечно гравитиращ надясно, както пише Луначарски, „сам реши съдбата си: да не бъде признат нито от едните, нито от другите и вечно да живурка като повече или по-малко хаплив, повече или по-малко благороден, но винаги безсилен опозиционер“ 178 178 Луначарский, А. Революционные силуэты, с.42. . Така и си остана този блестящ марксист в опашката на революцията! Преди почти две години на едно заседание на ЦК в дългия списък на въпросите, подлежащи на обсъждане, Ленин вижда и такъв:

„10. Писмо на ЦК на РСДРП до Съвета на народните комисари за разрешаване на Мартов и Абрамов да заминат за чужбина…

Реши се: ходатайството на ЦК на РСДРП да бъде удовлетворено.“ 179 179 ДПА ИМЛ, ф.17, оп.2, д.31. Мартов избяга в чужди земи. Изглежда, Троцки е прав, когато през април 1922 г. дава в осмия том на съчиненията си, наречен „Политически силуети“, точна и убийствена характеристика на Мартов. Както винаги категорично, ала не без интелектуално изящество Троцки пише: