Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Болшевиките са продукт на градския пролетариат. Съюзът им със селячеството, макар тогава все още да не е бил равноправен, трябвало да се опира на възможността селянинът да владее земята и свободно да търгува. Да приближи селянина към социализма, както пророчески е видял Ленин, може само доброволното коопериране, а да се спои здраво съюзът между двете сили е възможно само с помощта на новата икономическа политика. Дори в „съвсем тънкия“ слой на партията не всички разбират дълбочината на замислите на вожда и размера на опасностите, с които народът може да се сблъска, ако тръгне по какъвто и да е друг път. А другият път не можел без насилие, без авторитарен режим и цезарство. За нещастие, така и става.

Тъй като е много болен, Ленин бърза. Съдбата може и да не му даде време да помисли за бъдещето.

Макар и само веднъж, като че ли блясва лъч на надежда: та нали все пак през есента на 1922 г. Ленин успява да се върне към активна дейност! Може би той ще победи болестта?!

Бухарин си спомня какво щастие е за околните да видят Ленин отново в строя. „Сърцето ни замираше, когато Илич излезе на трибуната: всички видяхме колко усилия му струваше на Илич това изказване. И ето че свърши. Изтичах при него, прегърнах го под полушубката: той беше целият мокър от умора — ризата му беше съвсем овлажняла, от челото му се стичаха капки пот, очите му веднага хлътнаха, но блестяха с радостни пламъчета: в тях крещеше животът, в тях пееше песен за труда могъщата душа на Илич!

С неописуема радост и със сълзи в очите (Ленин се е изказал пред IV конгрес на Коминтерна на 13 ноември 1922 г. — б.а. ) до Илич притича Цеткин и почна да целува ръцете на Старика. Смутен, потресен, Илич пък взе да целува несръчно ръката на Клара. А никой, никой не знаеше, че болестта е разяла вече мозъка на Илич, че е близък ужасният, трагичният му край…“ 185 185 Бухарин, И. И. Избранные произведения. М., 1988, с.120-121.

Изглежда, Ленин предусеща това. И ето защо настоява, моли. Сутринта на 24 декември Сталин, Каменев и Бухарин обсъждат ситуацията: нямат право да накарат вожда да мълчи. Но са нужни предпазливост, предвидливост, максимално спокойствие. Взема се решение:

„1. На Владимир Илич се предоставя правото да диктува ежедневно по 5–10 минути, но това не трябва да бъде кореспонденция и на тези записки Владимир Илич не трябва да чака отговор. Свижданията се забраняват.

2. Нито приятелите, нито близките му не бива да съобщават на Владимир Илич нищо от политическия живот, за да не му се дава материал за размишления и вълнения.“

По време на болестта му при него има дежурни секретарки. Той диктува записки до Политбюро, моли да предадат едно или друго по телефона на някого от сътрудниците му, иска от тях различни данни, материали, документи. Обикновено се редуват да дежурят Н. С. Алилуева (жената на Сталин), М. А. Володичева, М. И. Глясер, Ш. М. Манучарянц, Л. А. Фотиева, С. А. Флаксерман. На 23 декември, когато Ленин започва да диктува „Писмо до конгреса“, дежури М. А. Володичева. Записаното от нея в дневника е лаконично:

„В продължение на 4 минути диктува. Чувстваше се зле. Дойдоха лекарите. Преди да започне да диктува, каза: «Искам да продиктувам писмо до конгреса. Запишете!» Диктуваше бързо, но болестното му състояние се чувстваше.“ 186 186 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.45, с.474.

Вперил поглед през прозореца към покритите със сняг дървета в далечината, Ленин произнася: „Писмо до конгреса“…

Нали през април идната, 1923 година, трябва да се състои редовният XII конгрес на партията. Ако не се вдигне от леглото до започването му, нека писмото му да бъде прочетено на делегатите… Фразите са избистрени, обмислени, отдавна премерени.

„Бих ви посъветвал настойчиво на този конгрес да предприемете редица промени в нашия политически строй.“

Ще се отклоним за малко. Ленин е категоричен: „редица промени в нашия политически строй“. При първо четене мисълта ни „се препъва“ — тук става дума за изменения в „политическия строй“… Но след няколко реда читателят започва да разбира, че Ленин води разговор-призив за най-същественото: за демокрацията в партията, народовластието в обществото, пътищата за постигането им. Великият мислител е прозрял, че демократизмът е най-важният лост, средството, начинът за съществуването на новия строй. Но нека продължим с „Писмо до конгреса“:

„Иска ми се да споделя с вас съображенията, които смятам за най-важни.

На първо място аз поставям увеличаването на броя на членовете на ЦК до няколко десетки или до сто. Струва ми се, че нашият Централен комитет го заплашват големи опасности, в случай че развоят на събитията не е напълно благоприятен за нас (а на това не можем да разчитаме), ако не предприемем такава реформа…