Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Ще отбележа, че предлагайки Сталин да бъде преместен от тоста генерален секретар, Ленин не отговаря на въпроса, кой да бъде вместо него. И в това според мене се крие голямата мъдрост на вожда. Посочването на конкретното име на „принца“ би приличало на буквално „наследяване“. Това Ленин не може да си позволи. Владимир Илич вярва в мъдростта на партията, на нейния Централен комитет, способни да намерят достоен приемник сред своя състав, а не само в ядрото, за което споменава Сталин на XII конгрес. Мисля, че опитите да се пренареждат алтернативните фигури върху шахматната дъска на историята, след като партията вече е изиграна, е доста празна работа. Уверен съм, че Ленин, като характеризира в своето „Писмо“ най-известните революционни дейци, дава да се разбере, че нито един от тях не подхожда за лидер на партията. Нито един! Това е ясно от текста на „Завещанието“. Ясно е също, че той не предлага този лидер да се търси и сред други ръководители. По мое мнение Ленин влага по-дълбок смисъл в „Завещанието“ си, отколкото изглежда на пръв поглед. Най-вероятно е геният на революцията да има друго предвид: съвсем тънкият слой на „старата гвардия“ трябва, длъжен е, способен е да застане начело като колективенвожд. Този колективен вожд, след като създаде и формулира правни, политически и нравствени гаранции, предотвратяващи всякакъв опит да се предаде властта на едно лице, ще може да избере за първата роля когото и да е от десетината или от двайсетината известни политически дейци. Тогава не би имало решаващо значение колко е талантлив издигнатият ръководител. Ще „работи“ преди всичко демократичната система, а тя ще поддържа в съответствие с конституционните и партийните норми само онова, което отговаря на интересите на народа, на държавата и на партията. Само в този случай може да бъдат осигурени интересите на обществото, а не на апарата.

Но Сталин успява с помощта именно на „старата гвардия“ да създаде не демократична, а бюрократична-система. И досега никой не може да даде задоволителен отговор защо е станало така, защо Сталин „неочаквано“ за всички се оказва на върха на пирамидата на властта. За да си отговорим на този въпрос, трябва да си припомним руската история с нейните самодържавни традиции, трябва да имаме предвид онова ниско равнище на политическа култура у народа и у партията — да не забравяме липсата на демократични традиции в новото общество, еднопартийността, която поставя особено високи изисквания към социалната зрелост на масите, липсата на правни гаранции срещу злоупотребите с властта, както и особеностите в класовата структура в СССР.

Сред тези причини има и още една тайна за „неуязвимостта“ на Сталин. Мисля, че (в личностен план) тя изиграва решителна роля: той именно узурпира правото да представя, да тълкува, да коментира идеите на Ленин. В края на краищата неговата системна „защита“ на ленинизма създава трайна представа у милиони хора, че той винаги е бил до вожда, че е негов съратник, ученик, продължител на делото му. Сталин е социален феномен, исторически, духовен, нравствен, психологически. Подготвяйки „Завещанието“, Ленин сякаш предчувства възможността с „необхватната власт“ на генсека така да се трансформира покълващата система, че да стане олицетворение на тоталитарната бюрокрация.

На Ленин му е ясно, че Сталин, казано с думите на Фр. Енгелс, не бива „повече да напредва“ в ръководното ядро на партията. Значението на Лениновото предупреждение може напълно да бъде разбрано само на фона на бъдещия триумф на „вожда“ и трагедията на народа.

Два месеца преди XII конгрес на партията пленумът на Централния комитет разглежда тезисите за реорганизирането и подобряването на работата на централните органи на партията, съставени въз основа на Лениновата статия „Как трябва да реорганизираме Рабкрин“ (идеите в тази статия са продължени и развити от Ленин в друга статия — „По-добре по-малко, но по-добре“). В съответствие със съображенията на Владимир Илич пленумът решава този организационен въпрос да бъде разгледан като специална точка от дневния ред на конгреса. В тезисите се посочва, че е целесъобразно съставът на ЦК да се увеличи от 27 на 40 членове и да се въведе редовна подотчетност на Политбюро пред пленумите на Централния комитет. Предвижда се трима постоянни представители на Централната контролна комисия (ЦКК) да присъстват на заседанията на Политбюро. Тази група представители, пише в своята статия Владимир Илич, трябва да следи, без оглед на личностите, „ничий авторитет — нито на генсека(разредка моя — Д.В. ), нито на когото и да било от другите членове на ЦК — да не може да им пречи да направят запитване, да проверяват документи и изобщо да бъдат постигнати пълна осведоменост и най-строга безпогрешност в работата“ 199 199 Ленин, В. И. Събр.съч. Т.45, с.385. .