Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Обаче, ако се анализира внимателно написаното от Троцки, ще се види, че той невинаги споделя много от основните идеи на Ленин. Например в борбата си със Сталин, избухнала след Лениновата смърт, се опитва да използва като оръжие идеите на социалистическата демокрация, оставайки привърженик на авторитарните методи. Създава се впечатление, че е по-близо до бонапартизма, цезарството, военната диктатура, отколкото до идеята за истинско народовластие. Със Сталин са връстници (и двамата са родени през 1879 г. с разлика от месец и половина). Но интелектът на Троцки е по-изтънчен, по-изпъкващ и по-богат. Както твърдят тези, които са го познавали, а и многобройните негови биографи, за Троцки са характерни живата мисъл, солидната европейска култура, неукротимата енергия, широката ерудиция, блестящите ораторски похвати. Но надценявайки значението на собствената си персона, той с всички (с изключение на Ленин) се държи високомерно, надменно, властно, категорично, не признава други мнения. И тъкмо поради това хората не го обичат. Троцки се оказва слаб политик и не всякога задълбочен теоретик. Липсата на здрави марксистки убеждения го превръща в „герой на момента“, наивен пророк и неосъществен диктатор.

Сталин напипва постепенно слабите места у Троцки и с най-голяма последователност ги използва в борбата си срещу него. Троцки не се грижи много-много за „фризурата“ и точната мярка на многобройните си речи, възражения и изказвания, гледа само да бъдат по-афористични, парадоксални и образни. Веднъж в разговор с Ленин той подхвърля „крилата фраза“, станала по-късно известна и на Сталин: „Кукувицата скоро ще прокука смъртта на Съветската република.“ Друг път в разговор с делегати на конгреса на Коминтерна подмята, че ако не избухне революция в Европа или в Азия, то „може да изгасне факелът в Русия“. Оттогава у Сталин се появява „железният“ аргумент за обвиняване на Троцки в неверие и капитулантство. И колкото, повече след това се оправдава Троцки, толкова повече се обвинявапред другите. Още тогава Сталин се проявява като упорит и гъвкав боец, против когото никак не е лесно да устои политически или идеологически противник.

Докато практическата дейност на Троцки в годините на революцията и на гражданската война заслужава в значителна степен положителна оценка, наистина с доста съществени уговорки, то в политическо отношение този „изтъкнат вожд“ често преследва само своите тясно егоистични кариеристични цели. Привърженик е на твърдите методи, репресиите и смъртните наказания на фронта. В мемоарите си той излага своето кредо по следния начин: „Армията не може да се изгражда без репресии. Масите не може да бъдат водени на смърт, без да има в арсенала на командването смъртно наказание. Войникът трябва да бъде поставен между възможната смърт пред него й неизбежната смърт отзад.“ 206 206 Троцкий, Л. Д. Моя жизнь. Т.II, с.141.

Както и мнозина други партийни ръководители, Ленин, отбелязвайки големите организаторски, и литературни способности, крайното честолюбие на Троцки, вижда политическата му ограниченост, проявила се в левичарското разбиране на много от най-важните идеи на марксизма. То е отразеното особена сила в известния труд на Троцки „Перманентната революция“.

Горки си спомня, че бил учуден от високата оценка, която Ленин дава за организаторските способности на Троцки. „Като забеляза учудването ми, Владимир Илич добави:

«Да, зная, за моите отношения с него послъгват нещичко. Но което си е тъй, тъй си е, а което не е тъй, не е тъй, това аз също зная. Ами ето че той успя да организира военните специалисти.»

Като помълча, добави по-тихо и не толкова весело:

«Честолюбив е. И в него има нещо… недобро, от Ласал.»“ 207 207 Горький, М. Собр.соч. в 30 томах. Т.17. М., 1959, с.43.

И действително, Троцки осъществява с рядка настойчивост Лениновата идея за използването на старите специалисти в интерес на революцията. Именно по негова инициатива и предложение на заседанието на ЦК на 25 октомври 1918 г. е взето решение да бъдат освободени от арест всички офицери, взети като заложници. В постановлението на Централния комитет се посочва, че онези от тях, които не са участвали в контрареволюционно движение, може да бъдат приети в Червената армия. Наистина е направена уговорката, че те „са длъжни да представят списък на семействата си“, и им се отправя предупреждението, че „ако преминат към белогвардейците, семействата им ще бъдат арестувани“. Сталин запомня това заседание на Централния комитет. Предложението на Троцки за бившите царски офицери тогава е подкрепено, а проектът на Сталин за привличане на съд пред военен трибунал командващия и члена на военния съвет на Южния фронт е отклонен. И двете решения Сталин оценява като „интелигентски либерализъм“, особено по отношение на бившите офицери.