Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

През деня на 21-ви здравословното състояние на Ленин рязко се влошава.

Евдокия Смирнова, работничка в шивашка фабрика, която от деня на мартенския пристъп на болестта помага на Надежда Константиновна в грижите й за болния Ленин, си спомня:

„На сутринта както винаги му поднесох кафе, а той се поклони приветливо и мина покрай масата, но не седна да пие, а се прибра в стаята и си легна. Чаках го до 4 часа следобед с горещо кафе, все си мислех, че ще се събуди и ще го изпие. А то пък му станало лошо. Поискаха ми бутилки с вряла вода… Докато да ги напълним и да ги донесем, те вече не му бяха нужни…“

Вечерта в 18:50 часа Ленин умира. Патологоанатомичното изследване потвърждава диагнозата на лекарите, че основа на болестта е силно изразена склероза на кръвоносните съдове на мозъка вследствие на прекомерно напрегната умствена дейност, а непосредствената причина за смъртта — кръвоизлив в мозъка. Троцки, който по това време е на юг по някакви неясни причини, не пристига за погребението, макар да разполага с достатъчно време. На 22 януари от Тифлиската гара той предава по телеграфа кратичка статия за вестник „Правда“. В нея четем:

„И ето Илич го няма. Партията осиротя. Осиротя работническата класа. Именно това чувство поражда преди всичко вестта за смъртта на учителя, на вожда.

Как ще тръгнем напред, ще намерим ли пътя, няма ли да се объркаме?

Нашите сърца затова сега са покрусени от такава безгранична скръб, защото всички ние по голяма милост на историята сме се родили съвременници на Ленин, работехме редом с него, учехме се от него.

Как ще тръгнем напред? — С фенера на ленинизма в ръце…“ 210 210 Цит. по: У великой могили. Издание газеты „Красная звезда“. М., 1924, с. 27, 63.

Кощунство ще бъде да се съмняваме в искреността на скръбните думи на Троцки. Пред Ленин Троцки не е можел да не се преклони.

През нощта на 22-ри се провежда специален пленум на Централния, комитет, а на 27 януари ковчегът с тялото на Илич е поставен в Мавзолея на Червения площад. На II общосъюзен конгрес на съветите, открит на 26 януари, се вземат решения за увековечаване паметта на В. И. Ленин. Траурното заседание на II конгрес на съветите се провежда в обвития с траурен креп Болшой театър.

В 6 часа и 20 минути вечерта председателят на централния изпълнителен комитет (ЦИК) на СССР М. И. Калинин предлага членовете на Президиума на ЦИК на СССР и членовете на ЦК на РКП(б) да заемат местата си в президиума. Доскоро в нашата литература нещата се представяха така, сякаш на заседанието се е изказал само Сталин, произнасяйки своята „клетва“. Но всичко е по-иначе. Пръв говори Калинин, след него Крупска и Зиновиев. Председателят на Изпълнителния комитет на Коминтерна Зиновиев направо пита присъстващите: „Ще съумеем ли ние да поведем нашата страна по-нататък, към онзи обетован край, към който се стремеше духовният взор на Владимир Илич? Ще съумеем ли ние, макар и с триста мъки, напрягайки всички сили на колективния разум и на колективната организираност, да изпълним онова, на което ни учеше Владимир Илич?“ Изказват се Бухарин, Клара Цеткин, Томски, Ша-Абдурасулев, Краюшкин, Сергеев, Нариманов, Зверева, Каменев. В речта на Каменев има една интересна мисъл: „Той никога не се страхуваше да остане сам и ние помним великите повратни моменти в историята на човечеството, когато този вожд, призван да ръководи човешките маси, беше сам, когато около него нямаше не само армии, но и група от съмишленици… Единственото, което не го напускаше, беше вярата му в творчеството на истинските народни маси.“ 211 211 Цит. по: У великой могилы. Издание газеты „Красная звезда“. М., 1924, с. 246, 249. На заседанието прощално слово произнасят Олденбург, Ворошилов, Смородин, Риков. Сталин говори четвърти, след Зиновиев.

Речта на Сталин (както обикновено той подготвя сам текста й и после запознава с него членовете на Политбюро) е произнесена с патетичния маниер на клетва. Катехизисното мислене и тук се проявява. Всичко е разпределено „по кутийките“. Призовава да бъде създадено „царство на труда на земята, а не на небето“. Но в речта му има и нещо, което винаги, до последните дни на живота му, ще го придружава — възхвала на силата, на готовността за жертви: „няма да пощадим сили“, „отблъсквайки безбройните удари“, „силата на нашата страна“, „в това е нашата сила“, „няма да пощадим живота си“ 212 212 Пак там, с. 248, 249. . От името на партията Сталин се кълне да пази званието член на партията, нейното единство, да укрепва диктатурата на пролетариата, да заякчава съюза на работниците и селяните, да заздравява съюза на братските републики, да бъде верен на интернационализма. В речта му не се споменава за народовластие, за социалистическа демокрация, за свобода. Може би те са се подразбирали в мисълта за укрепване на диктатурата на пролетариата? Та нали тази диктатура има не само насилствена страна?! Обаче най-вероятно, е Сталин просто да не се е нуждаел от тези „тънкости“.