Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Сталин продължава да се възмущава от поведението на Троцки като народен комисар по военните и морските въпроси, разхождащ се по фронтовете на гражданската война със специален влак, охраняван от един, че дори от два бронирани влака, претъпкани с нагиздени с кожени облекла младички привърженици на „пролетарския вожд“. На генералния секретар, а и не само на него, не се харесва, че наскоро след революцията Троцки се огражда с голям щат помощници и секретари. Глазман, Бутов, Сермукс, Познански и други „оръженосци“ помагат на Троцки да трупа голям актив и кореспонденция, да подготвя тезиси и материали за безбройните си статии и речи, дават му често и творчески импулси. В това отношение Троцки като че ли предугажда ролята на интелектуалното обкръжение на някои политически дейци от края на XX век, които често са просто безпомощни без такъв апарат.

Генералният секретар е убеден, че по време на революцията и гражданската война, както и в първите години на преминаването към мирни релси, Троцки гледа на всички безбройни проблеми на Русия до голяма степен само през призмата на своите тясно кариеристични, егоистични и властолюбиви интереси, без да се съобразява със сложността на създалата се социално-политическа ситуация. Скоро отношенията им започват да се характеризират с дълбока взаимна враждебност. Тук му е мястото да кажа, че Троцки влошава отношенията си не само със Сталин. Като не скрива в повечето случаи „превъзходството“ си над другите, той фактически никога не е спечелвал в ръководството близки, привърженици. Дори кратковременният му съюз със. Зиновиев и Каменев, който възниква по-късно, ще бъде „слепен“ на безпринципна, насочена само против Сталин основа. Но трябва открито да се посочи, че Троцки твърде много подценява Сталин, тази „изтъкната посредственост“, както започва да говори пред всички, когато през 1926 г. е изваден от състава на Политбюро.

След като през март 1923 г. Ленин получава нов пристъп на болестта, Сталин решава, че просто е длъжен да не допусне Троцки до ръководството на партията. Поражението на Троцки в раздуханата от неговите привърженици дискусия очебийно намалява шансовете му, независимо от това, какво решение ще вземе конгресът във връзка с Лениновото „Писмо“. Сталин е убеден, за което той по-късно неведнъж говори в тесен кръг (не е чудно и за оправдание), че поеме ли Троцки ръководството на партията, ще бъде свършено с революционните завоевания.

Троцки не само подценява силната воля и гъвкавия ум на Сталин, но и с безкрайните си нападки, дискусии и полемични статии издига неволно авторитета на Сталин, който при тези условия изпъква вече като защитник на Лениновото наследство, пазител на единството в партията. Колкото повече Троцки се нахвърля върху Сталин, толкова повече спада популярността му. И заслугата тук не е на Сталин, а на създалото се обществено мнение, че Троцки атакува партийната линия. Всъщност Троцки сам помага на Сталинда заздрави политическите си позиции. За партийните членове Сталин сякаш нито веднъж „не залитва“ вдясно или вляво, проявява „жилавост“ (а понякога и тънка хитрост), опирайки се в борбата с Троцки на бъдещите си противници Зиновиев и Каменев.

За трудещите се в целия свят, за всички съветски хора януари 1924 г. ще остане горчив до остра болка месец. На 19 януари М. И. Калинин докладва на Политбюро, че лекарите, които лекуват Ленин и следят здравословното му състояние, изразяват известен оптимизъм относно възможността да се върне постепенно към политическата си дейност. Движи се, четат му материали, просветват искрици на надежда… Но всички надежди ненадейно ще рухнат.

На кого в полуразрушената страна е нужно едно вечно препиращо се ръководство? Именно на този парадокс се спира XIII партийна конференция, състояла се в средата на януари 1924 г. Тя обсъжда поредните задачи в икономическата политика й дава политическа оценка на троцкистката опозиция.

На 19 и 20 януари Н. К. Крупска чете на Ленин по мъничко, „на дози“ материалите на партийната конференция. Когато в събота, спомня си по-късно Надежда Константиновна, по време на моето четене Владимир Илич започна да се вълнува, казах му, че резолюциите са приети единодушно. Обсъждането на въпроса за опозицията протича остро. Зиновиев и Каменев, бъдещите съюзници на Троцки, искат изваждането му от състава на Политбюро и на Централния комитет. Може би Ленин е виждал в този факт признаци на разкол, начало на издигането на една личност? Не е трудно да си представим колко му е било тежко месеци наред да не взима участие в партийните работи, макар съзнанието му да не е ни най-малко засегнато! Всичко да вижда, да слуша, да разбира, много да мисли и… Да бъде безсилен… Могъщата му мисъл е в безмълвно заточение… Можем само да се досещаме за дълбочината на духовната трагедия на гения. Ленин разбира, че предположението му относно възможността да се изостри фракционната борба в партийното ръководство е опасна реалност.