Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

По този въпрос Сталин сигурно все по-често се е замислял в редките минути на отмора, прекарвани в извънградската му вила в Зубалово. В началото на 20-те години край Москва има вече стотици занемарени сгради, вили, извънградски къщи, изоставени от „предишните“. Повечето от тях са избягали в чужбина, други са загинали в кървавата сеч по време на гражданската война, на трети просто са „експроприирали“ тези „атрибути на буржоазния разкош“. Много от постройките са превърнати в болници, приюти за бездомни деца, складове и почивни домове на многобройните държавни учреждения, които започват да никнат като гъби след дъжд. Близо до гарата е Усово с десетина вили. Една от вилите на петролния магнат Зубалов е дадена на Сталин. Тук се заселват също така Ворошилов, Шапошников, Микоян, малко по-късно Гамарник и други партийни, държавни и военни ръководители на страната.

През 1921 г. на Сталин му се ражда син Василий след няколко години — Светлана, по-късно тук идва и Яков, синът му от първата му жена. Надежда Сергеевна, жената на Сталин — а тя, както знаем, е с двайсет и две години по-млада от мъжа си, — се залавя сърцато и прилежно като всяка млада стопанка да се грижи за непретенциозното домашно огнище. Живеят скромно, само със заплатата на Сталин, преди жена му да тръгне на работа отначало в редакцията на списание „Революция и култура“, а после в Секретариата на Съвета на народните комисари. По-късно тя отива да учи в Промишлената академия. Веднъж, както седят на масата, неочаквано Сталин казва на жена си: „Аз никога не съм обичал парите, защото обикновено съм бил без пари.“ Когато разглеждах документите от Сталиновия архив, интересно ми беше да чета разписките на Сталин, които Стасова му дава в потвърждение на това, че е получавал от партийната каса аванси по 25, 60 и 75 рубли „за сметка на заплатата“ за идния месец. Този човек е познавал безпаричието не само от чужди приказки.

Постепенно в дома се появяват бавачка и икономка. Тогава не е имало нито многобройна охрана, нито коменданти, нито куриери, нито десетките други длъжности, които ще изникнат по-късно, а самите вождове ще наричат тия хора „обслужващ персонал“, за да не употребяват буржоазното понятие „прислуга“.

Както и всички ръководители на партията, в първите години след революцията Сталин живее простичко и скромно, в съответствие със семейния бюджет и партийните принципи. Още през октомври 1923 г. ЦК и ЦКК на РКП(б) подготвят и разпращат до всички партийни комитети специален документ, в който се излагат мерките, изработени на IX партийна конференция на РКП(б) (септември 1920 г.). В него се казва, че е недопустимо да бъдат използвани държавни средства за благоустрояване на частни жилища, за обзавеждане на вили, за даване на премии и възнаграждения в натура на отговорни партийни работници. Предписва се най-строго да се следи за моралния облик на партийните членове, да не се допуска голяма разлика в заплатите на „специалистите“ и отговорните партийни работници, от една страна, и на основната маса трудещи се, от друга. Пренебрегването на този принцип, се посочва в циркуляра, „нарушава демократизма и става източник за разлагане на партията и за понижаване авторитета на комунистите“. Потвърждава се Лениновото положение, че „отговорните работници комунисти нямат право да получават персонални заплати, а също премии и възнаграждения за извънреден труд.“ 221 221 КПСС в резолюциях и решениях. Ч. I. Изд. 7. М., 1953, с.511. При Ленин дори съществува негласната традиция членовете на ЦК да внасят литературните си хонорари в партийната каса.

По това време партийните ръководители не притежават ценни вещи, а разговорите на тая тема се смятат за признак на лош, еснафски, дори антипартиен тон. Външно проявяваният аскетизъм е дълго време една от присъщите черти на Сталин. След смъртта му фактически у него не са намерени други лични вещи освен няколко мундира, едни подплатени плъстени ботуши и един кърпен селски овчи кожух. Той не обичал вещите. Обичал властта. Само властта!

Понякога в неделите, ако обстановката позволявала, се събирали най-често у Сталин. Идвали Бухарин с жена си, Орджоникидзе, Енукидзе, Микоян, Молотов, Ворошилов, Будьони, често пъти с жените и децата си. Будьони свири на хармоника, а те пеят руски и украински песни, дори си потропват… Но при Сталин, във вилата, Троцки никога не е ходил.

Седят около масата, водят дълги разговори за положението в страната и в партията, както и по текущите вътрешни и международни въпроси. Обикновено тук е и старият болшевик С. Я. Алилуев, когото неговият зет много уважавал. Най-често Алилуев вмъквал в разговора само реплики за „ония години“ (той бил член на партията от момента на основаването й, с което много се гордеел). Често се препират, понякога остричко. Всички си говорят на „ти“. Сталин е равен сред равните. Никакви признаци на чинопочитание, а още по-малко на славословия или подмазване.