Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Троцки отново повдига въпроса, че съдбата на революцията в Русия ще зависи в решителна степен от това, „в каква последователност ще се извършва революцията в различните европейски страни“ 224 224 Троцкий, Л. Д. Уроки Октября. М., 1925, с.49. . В своя труд „Перманентната революция“ той пише още по-определено, че завършването на социалистическата революция в национални рамки е немислимо, че „опазването на пролетарската революция в национални рамки може да бъде само временен режим, макар и продължителен, както показва опитът на Съветския съюз“. На въпроса, как да се строи социализмът, Троцки отговаря „в очакване и насърчаване на световната революция“. Той вярва, че „октомврийски революции“ ще се заредят една след друга в целия свят, че Червената армия трябва да помогне на другите страни в този велик прелом. Това е явно левичарство, но, разбира се, не и „престъпление“, както по-късно започват да го квалифицират. Освен всичко друго на Троцки не е чужда и революционната романтика, която винаги е била чужда на Сталин.

По въпроса за теорията на „перманентната революция“ Троцки пише: „Самостоятелно Русия не може, разбира се, да стигне до социализма. Но след като открие ерата на социалистическите преобразования, тя може да даде тласък на социалистическото развитие в Европа и по този начин да стигне до социализма, влачена на буксир от напредналите страни.“ 225 225 Троцкий, Л. Д. Перманентная революция. Берлин, 1930, с.16. Така мисли Троцки до 1917 г. След революцията той изменя отчасти становището си. Полемизирайки мислено със Сталин, Троцки излага своето гледище във вид на диалог.

Сталин.И така, вие отричате, че нашата революция може да доведе до социализма?

Троцки.Смятам, както и по-рано, че нашата революция може и трябва да доведе до социализма, след като придобие международен характер.

По-нататък той обяснява тези теоретични различия така: „Ключът на нашите теоретични противоречия е в това, че вие твърде дълго сте изоставали от историческия процес, а сега се опитвате да го изпреварите. Пак в това, тъкмо случай да кажа, е и ключът на вашите стопански грешки.“

Троцки смята теорията за построяване на социализма в една отделна страна за несъвместима с теорията на „перманентната революция“. Поддържайки Троцки, Преображенски пише, че само свръхиндустриализацията за сметка на селския сектор може да даде на държавата промишлената основа, шансовете за социализъм.

Сталин има повърхностна представа за икономиката. Обаче вижда в какво тежко положение се намира страната. Времето на дискусии и спорове в партията, продължило почти десет години, е период на борба не само за определяне на равнището и характера на демократичното общество, но и за търсене на пътища за развитие на икономиката. Ако Сталин е имал икономическа проницателност, щял е може би да види в последните статии на Ленин как е очертана концепцията за социализма, свързана тясно с необходимостта от индустриализация и доброволно коопериране, от мощен подем на културата сред широките маси, от усъвършенстване на социалните отношения и непрекъснато развитие на демократичните начала в обществото. Пророческите Ленинови думи, че новата икономическа политика връзва много от тези проблеми в един възел — спойката между града и селото, „освобождаването“ на икономическите лостове, търговията, отколешната предприемчивост на трудолюбивите хора, — че „неповска Русия ще стане социалистическа Русия“ 226 226 Вж. Ленин, В. И. Събр.съч. Т.45, с.309. , на Сталин никога не са му били напълно ясни.

През първите години се интересува от икономическите възгледи на Бухарин, Преображенски, Струмилин, Леонтиев и Бруднов, но трудно разбира същността на сложната плетеница от термини, закони и тенденции. Човекът, който никога не е работил в производството, който не е знаел как мирише наесен разораната нива, който не е изучил азбуката на икономическата политическа грамотност, в края на краищата се съгласява например с неизбежността от „стоков глад“ при социализма, съпътстващ ни и до ден-днешен. Наистина Сталин се опитва да разбере нещичко от икономиката. В библиотеката му е запазена книгата на О. Ермански „Научната организация на труда и системата на Тейлър“. Знае се, че Ленин е похвалил автора, задето е успял да изложи Тейлъровата система, а заедно с това, което е особено важно, както положителната, така и отрицателната й страна 227 227 Пак там, с.206. . Дали пък именно затова Сталин е чел тая книга?