Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„Нашата позиция по отношение на Временното правителство и войната трябва да се опази както от разлагащото влияние на «революционното оборончество», така и от критиката на др. Ленин“;

„Колкото до общата схема на др. Ленин, тя ни се вижда неприемлива, тъй като се основава на становището, че буржоазнодемократическата революция е завършена, и предвижда незабавно прераждане на тази революция в социалистическа революция“;

„тезисите (Априлски) на Ленин не казват нищо за мира. Защото съветът на Ленин — «да се разяснява на широките слоеве неразривната връзка на капитала с империалистическата война» — просто нищо не разяснява…“ 230 230 Каменев и Зиновиев в 1917 году. Факты и документи. М.-Л., 1927, с.7-10.

Още тогава Сталин взима решение: щом приключи с Троцки като потенциален съперник, ще изгони тия „безпринципни дърдорковци“. Дори него, превърналия грубостта в добродетел, понякога го отблъсква безапелационността на Зиновиев. На вечерното заседание на пленума на ЦК, състояло се на 14 януари 1924 г., по повод на „дискусионния позив“ Зиновиев прави най-безцеремонно характеристика на много от членовете на Централния комитет и на други болшевики, участници в дискусията, все едно че е командир на ескадрон и оценява подчинените си. „Пятаков — казва самоуверено Зиновиев — е болшевик. Но болшевизмът му е още незрял. От зелена тиква семе.“ Само няколко часа по-рано, когато говори за поправките на Пятаков към резолюцията по икономическите въпроси, Зиновиев без сянка от съмнение заявява: „Това не са поправки, а платформа, която се отличава от добрата платформа по това, че е лоша. Повече нищо не мога да кажа.“ Когато говори за Сапронов, нарича го „вкопан човек. Забил и двата си крака в земята и намирисва на всичко друго само не и на ленинизъм“. Осински според него е „представител повече на интелигентските забележки, които нямат нищо общо с болшевизма“. Дори не пропуска да ритне и Троцки, което без съмнение се харесва на Сталин, макар на пръв поглед да няма никаква връзка с него: „Когато навремето пристигнахме за конгреса в Копенхаген, дадоха ни един брой от вестник «Форвертс» с анонимна статия, в която се казваше, че Ленин и цялата му група са криминални престъпници, експроприатори. Автор на тази статия беше Троцки.“ 231 231 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.2, д.109, л.12.

Сталин слуша и си мисли: смята се вече за „вожд“, за лидер. Скорострелка, празнодумец! Разбира се, на този пленум не си и отваря устата да му възрази. Но в една дискусия след две години няма да остави камък върху камък от позицията на Зиновиев. През май 1926 г. например, разглеждайки едно от изявленията на Зиновиев, Сталин изпраща записка до членовете на Бюрото на делегацията на ВКП(б) в Коминтерна — до Мануилски, Пятницки, Лозовски, Бухарин, Ломинадзе и до самия Зиновиев. По-специално пише, че се натъкнал „на цели осем сплетни и едно смешно изявление на др. Зиновиев“. По всяка точка — за Профинтерна 232 232 Профинтерн — Червен интернационал на професионалните съюзи (1921–1937 г.). — Б.пр. , за ултралевия уклон в Коминтерна и т.н. генералният секретар дава категоричните си оценки. А за самия Зиновиев — следното (убийствено) резюме:

„Др. Зиновиев самохвално заявява, че не са другарите Сталин и Мануилски, които ще го учат на необходимостта от борба против ултралевия уклон, позовавайки се на 17-годишната си литературна дейност. Че др. Зиновиев смята себе си за велик човек, за това, разбира се, не са нужни доказателства. Но че партията също смята др. Зиновиев за велик човек, допустимо е да се усъмним в това.

За периода от 1898 г. та чак до Февруарската революция през 1917 г. ние, старите нелегални, успяхме да обиколим и да поработим във всички райони на Русия, но не срещнахме др. Зиновиев нито сред нелегалните, нито в затворите, нито на заточение…

Нашите стари нелегални не може да не знаят, че в партията има цяла плеяда стари работници, влезли в партията много по-рано от др. Зиновиев и градили партията без шум, без самохвалство. Какво е така наричаната литературна дейност на др. Зиновиев в сравнение с оня труд, който са положили нашите стари нелегални в периода на конспиративната им дейност в продължение на двайсет години?“ 233 233 ЦПА ИМЛ, ф.558, оп.I, д.1.

Още в средата на 20-те години главните опоненти на Сталин ще разберат, че „изпъкващата посредственост“ е необикновен политик: твърд, хитър, коварен, волеви. Скоро това ще разберат всичките му противници, а след години и ръководителите на партии и държави, които ще си имат работа с него.