Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

На младини думите „теория“ и „теоретик“ предизвикват у Джугашвили вътрешен трепет. „Вярната теория — обичал да казва Мартов — винаги другарува с истината.“ Сега на Сталин му е ясна тази фраза: приобщил се е, докоснал се е и до теорията, и до теоретиците. През 1907 г. в Лондон, влизайки в църквата „Братство“, където се провежда V конгрес на РСДРП, и взирайки се в необичайните за един православен храм готически очертания, Сталин изведнъж си спомня една от Соломоновите притчи: „Милост и истина да те не оставят: обвържи с тях шията си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си.“ Прилежен семинарист бил той като юноша и скиталческите години не са издухали от съзнанието му библейските постулати. Милостта никаква работа не му върши: той никога не е обичал сантименталностите. Ами истината?… Май че на този конгрес много-много не забогатя с нея. Дългите спорове „за отношението към буржоазните партии“, „за класовата солидарност“, „за ролята на пролетариата в буржоазната революция“ му се струват отвлечени, лошо се „връзват“ с руската действителност.

А пък тя, тая действителност, твърде властно напомня за себе си по време на работата на конгреса. Прекъсвайки заседанието, председателстващият изведнъж обявява, че за приключване на работата, за наема на помещението, за хотелските разноски и за обратния път на делегатите парите в партийната каса няма да стигнат и че един либерал се съгласил да отпусне срещу полица три хиляди фунта стерлинги при условие, че ще му бъдат върнати с доста солидна лихва и ако под полицата се подпишат всички делегати… След кратка пауза делегатите вкупом се развикват: съгласни са. Наложило се този доброволен меценат да чака повече от десет години, докато му върнат парите. Рискувал: не всички революции в историята се извършват като по поръчка.

Веднъж на едно заседание, в почивката, Джугашвили се оказва в една компания с Ленин, Роза Люксембург и Троцки, които спорят за „перманентната революция“. Но удря звънецът и Ленин завършва спора с шега: „Сигурно Роза знае руски малко по-лошо от марксисткия и затова между нас двамата има някои разногласия… Но тая работа е поправима!“

Джугашвили смътно разбира същността на „перманентната революция“ и не се намесва в този краткотраен спор. А нали тук сигурно също има истина? И колко такива истини са нужни на един революционер? Май че тъкмо сега са му необходими тези истини, макар да не се кани да ги напише върху скрижалите на сърцето си. По онова време делегатът със съвещателен глас Джугашвили е вече автор на двайсет-трийсет простички статийки и на първия си, както той смята, голям теоретичен труд „Анархизъм или социализъм?“. В душата си Сталин се гордее с тази своя творба, макар че още никой от „литераторите“ в Лондон не я е чел.

Отде да знае тогава Сталин, че след малко повече от трийсет години единодушно ще бъде избран за почетен академик от Академията на науките на свръхмогъщата страна? Смеел ли е той тогава дори да си помисли, че светила в световната наука, членове на академията, ще му поднесат най-тържествено в деня на 70-годишнината му респектиращо набъбнал хвалебствен албум голям формат с почти осемстотин страници, в който думите „гениален учен“, „гениален теоретик“, „най-големият мислител“ ще се повтарят безброй много пъти?! Академиците М. Б. Митин, А. Я. Вишински, Б. Д. Греков, А. В. Топчиев, А. Ф. Йофе, Т. Д. Лисенко, А. И. Опарин, В. А. Обручев, А. В. Винтер и други ще свидетелстват в тази величествена книга колко огромен е приносът на Сталин в развитието на теорията на научния комунизъм, на философията, политическата икономия, колко неизмеримо голямо е методологичното значение на неговите идеи за науката изобщо.

„Най-големият мислител и корифей на науката“, както е записано в протокол №9 на общото събрание на Академията на науките на СССР от 22 декември 1939 г., в същото време е и остава за дълги години догматичен популяризатор на марксизма, примитивен тълкувател на Лениновите идеи. Но в деня, когато той ще стане академик, по времето, когато ще се вземат решения, славещи Сталин като „факел на световната наука“, не свободната воля на разума ще ръководи тези почтени хора. Коронясването на генсека с интелектуален венец е само една от проявите на чудовищните извращения, породени от обожествяването на „вожда“.

Каква ирония на съдбата! През 1949 г. академик П. Н. Поспелов ще напише статията „Й. В. Сталин — велик корифей на марксистко-ленинската наука“, а след няколко години пак той по поръчение на Централния комитет ще подготви зашеметяващи разобличителни изводи, които ще станат основа на известния доклад на Н. С. Хрушчов пред XX конгрес на партията… А сега да се върнем в 20-те години…