Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Цялата история, разказана в краткия курс, е верига от победи за едните и поражения за другите — шпионите, двуличниците, враговете, престъпниците. Сталин всичко е побрал в прокрустовото ложе на схемата: в живота трябва да бъде така, както е в теорията. В онази, която той проповядва. Такъв подход, казват Маркс и Енгелс, може да сведе идеологията до „превратно мислене“. За щастие, марксистко-ленинската идеология остана неподвластна на Сталин. По логиката на Сталин всичко, което става, е закономерно: разрастването на комунистическите партии — да; разгромът на „десния уклон“ — несъмнено; „предателството“ на социалдемократическите партии — естествено, и така нататък. За творчество, за свободен полет, за игра на въображението, за дързост на мисълта не е оставено място в тая „знаменита“ четвърта глава.

Интелектът на Сталин е в плен на схемата. Помислете: три основни черти на диалектиката, четири етапа в развитието на опозиционния блок, три основни черти на материализма, три особености на Червената армия, три основни корена на опортюнизма и т.н. Мисълта на „вожда“ е еднопосочна: всичко, което излиза изпод перото му, е по-нататъшен развой на марксистко-ленинската теория. Всяка негова „мъдра“ мисъл е програма. Всичко, което не се съгласува с неговото становище, е подозрително, а най-вероятно — вражеско. Вулгаризирането, опростенчеството, схематизмът, еднопосочността, безапелационността придават на Сталиновите възгледи примитивно-фанатичен характер. Имаме всички основания да твърдим, че той нито за момент не се е съмнявал в „гениалността“ на онова, което казва. Едно от доказателствата за такъв извод е любовта му към себецитирането, за която споменахме вече. Но интелектът на Сталин има, както личи, и една силна черта: практицизма. Всяко теоретично положение генералният секретар се опитва (често твърде механично) да обвърже с конкретните изисквания и потребности на социалната практика. Ще кажа направо: не всички трудове на другите марксисти притежават тази конкретно-практическа насоченост. Но у Сталин тази практическа заостреност, ще подчертая още веднъж, няма диалектически характер. Механицизмът, автоматизмът на действието, избиващ понякога във фатализъм, често пъти придават на трудовете му карикатурен характер. В речта си на първото съвещание на стахановците Сталин заявява: „Много е трудно, другари, да се живее само с едната свобода. ( Одобрителни възгласи, аплодисменти .) За да може човек да живее добре и весело, нужно е благата на политическата свобода да се допълват с материални блага. Характерната особеност на нашата революция е в това, че даде на народа не само свобода, но и материални блага, и възможност за заможен и културен живот. Ето защо у нас започва да се живее весело и ето на каква почва израсна стахановското движение.“ 243 243 Сталин, И. В. Вопросы ленинизма. Изд. II-е. М., 1952, с.537. Мисля, че не е нужно да се коментира тази аргументация за източниците на стахановското движение. Вулгарността и примитивизмът дълго време са втълпявани. Ние понякога още не можем да си дадем сметка колко тежки и трайни са последиците от това „замърсяване“ на съзнанието на хората.

През 20-те години изборът на методите, които трябва да се използват в борбата за социалистическо преустройство на обществото, се съчетава с активна теоретична работа на ръководителите на партията. В „Правда“ и „Болшевик“ се появяват редовно статии на Троцки, Зиновиев, Каменев, Сталин, Калинин, Ярославски и други партийни дейци, опитващи се да си изяснят ситуацията и перспективите на социалистическото строителство. Някои от тях успяват да публикуват доста от трудовете си. Така например за десет години след революцията Троцки все пак издава 21 тома от своите съчинения. В броя си от 4 декември 1924 г. „Правда“ съобщава, че ленинградското отделение на Госиздат започва да издава съчиненията на Зиновиев в 22 тома. Комисията по издаването на неговите съчинения ги оценява като своеобразна „работническа енциклопедия“. Пак в „Правда“ е поместена информация за излизането на сборника „Октябрь. Избранные статьи В. И. Ленина, Н. И. Бухарина и Й. В. Сталина“. Особено много са материалите, подготвени от Бухарин — „Противоречията в съвременния капитализъм“. „За новата икономическа политика и нашите задачи“ и други.

През 20-те години изборът на методите, които трябва да се използват в борбата за социалистическо преустройство на обществото, се съчетава с активна теоретична работа на ръководителите на партията. В „Правда“ и „Болшевик“ се появяват редовно статии на Троцки, Зиновиев, Каменев, Сталин, Калинин, Ярославски и други партийни дейци, опитващи се да си изяснят ситуацията и перспективите на социалистическото строителство. Някои от тях успяват да публикуват доста от трудовете си. Така например за десет години след революцията Троцки все пак издава 21 тома от своите съчинения. В броя си от 4 декември 1924 г. „Правда“ съобщава, че ленинградското отделение на Госиздат започва да издава съчиненията на Зиновиев в 22 тома. Комисията по издаването на неговите съчинения ги оценява като своеобразна „работническа енциклопедия“. Пак в „Правда“ е поместена информация за излизането на сборника „Октябрь. Избранные статьи В. И. Ленина, Н. И. Бухарина и Й. В. Сталина“. Особено много са материалите, подготвени от Бухарин — „Противоречията в съвременния капитализъм“. „За новата икономическа политика и нашите задачи“ и други.