Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Сталин дълго държи писмото, без повече да подчертава, тъй като почти всеки ред е, както му се струва, умно написан, премислен, изстрадан. Поглежда още веднъж подписа: едър, разтеглен „Вл. Кримов“; „публикуването на писмото ми е нежелателно“. Слага писмото в папчицата отстрани, където са книжата за повторно разглеждане.

В годините 1924–1928 Сталин неведнъж кани при себе си професори от Промишлената и Комунистическата академия, с които се консултира по въпроси на обществознанието. Чувства се особено слаб във философията. Познава историята значително по-добре. Не проявява особено усърдие да задълбочава икономическите си познания. Заедно с това дълготрайният му опит в работата на такъв пост, където му се налага да се занимава с най-разнообразни проблеми, формира у него много тънък усет и твърде практичен ум, способен бързо да оценява ситуацията, правилно да се ориентира в калейдоскопа от проблеми и да отделя главните елементи. Природната наблюдателност, рядката му способност да запомня физиономии, имена и факти, богатият му опит в общуването с цялата кохорта свръхобразовани личности от Лениновото обкръжение напълно закономерно изработват у Сталин и нещо негово, неповторимо. Например, без да бъде теоретик, той превъзхожда мнозина от своите колеги с прагматичния си подход към теорията, с умението си максимално плътно да я „прилепва“ към практическите задачи.

Само няколко месеца след смъртта на Ленин мнозина почувствали „твърдата ръка“ на Сталин, който нищо не забравя и не прощава. Постави ли веднъж целта, формулира ли задачата, проявява понякога поразителна жилавост и упоритост в осъществяването им. Същата линия проличава и в неговите трудове. В статиите и брошурите му има, естествено, „дотъкмявания“, някои поправки, но в главното той упорито повтаря онова, което е казал по-рано. Това прави впечатление на околните и с течение на времето добива неусетно учебникарски мирис. Понеже веднъж казва, че „ленинизмът е теория и тактика на пролетарската революция изобщо, теория и тактика на диктатурата на пролетариата по-специално“ 246 246 Сталин, И. В. Вопросы ленинизма. Изд. II-е. М., 1952., с.2. , той канонизира това определение. Безспорно в етапа на непосредствената борба за оцеляване на новия строй тази дефиниция изиграва своята роля, допринася да бъдат разбрани по-пълно същността на Лениновите идеали и цели. Но у Сталин тая формула така си и остава вкаменена дълги години, макар да е очевидно, че е значително по-бедна от съдържанието на теорията и практиката на ленинизма. Ограничаването на Лениновите идеи само в рамките на теорията и тактиката на диктатурата на пролетариата става предпоставка за много несполуки в по-късната практика на социалистическото строителство.

А ленинизмът е цялостна научна система от философски, икономически и социално-политически възгледи по пътя на познанието и на революционното преобразуване на света. Обаче дори и най-малките отклонения от Сталиновото тълкуване на същината на ленинизма са разглеждани като опортюнистична ерес с всички произтичащи от това последици.

Сталин е голям майстор в опростяванетона марксистко-ленинската теория, често пъти до примитивизъм. Струва ми се, Ремарк е казал, че всеки диктатор започва най-напред с опростяване. Именно на Сталин, нека пак да повторя, принадлежи „заслугата“ за насаждането на схематизъм в теорията, в историята на партията. Възможно е при ония условия това вулгаризиране, понякога дори лековато разбиране на същността на пролетарската диктатура, на класовата борба, на стратегията и тактиката на работническата класа, на революционния метод и на основните закони на диалектиката да е било необходимо, като се има предвид равнището на общата и политическата култура на трудещите се. Но скоро, към края на 20-те години, вече става просто невъзможно да се появят други, по-сериозни и по-задълбочени трудове. Не остава нищо друго, освен да се коментират, анализират и славословят Сталиновите съчинения. Теоретичната мисъл в обществознанието изпада в състояние на летаргия цели десетилетия. Именно Сталин пръв започва да нагажда едни или други теоретични изводи към даденостите в живота, в общественото битие. Натикването на марксизма-ленинизма в елементарни схеми, а често и префасонирането му рязко преустановяват развитието на обществената мисъл. На нивата на простичките концепции, често пъти погрешни, започват да избуяват догматични възгледи. Догматизмът може да бъде сравнен с кораб, заседнал на плитчина. Вълните го обливат, а корабът не помръдва, макар че на пръв поглед движението се запазва. Сталин подхожда към идеологията крайно прагматично, като смята, че за да бъде идеологията на мястото си, трябва да действа вътре в страната като цимент, а извън нея — като експлозив.