Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Много от неговите теоретични изводи с течение на времето стават източник на големи социални нещастия. Мисля си понякога, че интересната, оригиналната идея има сякаш и цвят: оранжев, теменужен, пурпурен, изумруденолазурен… Все едно че лъч пронизва мъглата, мрака, здрача и откроява силуета, очертанията на желаната Истина. Изглежда, че светът на мислите не е само многострунен, но и многоцветен. Но ти трябват очи, за да видиш тези, багри. Мисълта на Сталин е била сива и с течение на времето избуява в практиката с най-мрачните си тонове. Помислете сами.

На 14 и 15 януари 1924 г. се провежда пленум на Централния комитет, на който се разглеждат много въпроси. За международното положение доклад изнася Зиновиев. Докладчикът и изказващите се подлагат на критичен анализ несполуките в Германия, където по мнението на мнозина не е използвана революционната ситуация. В своето изказване Сталин се спира на ролята на Радек в разглежданите събития (Радек по онова време е в Германия): „Аз съм против това да се прилагат спрямо Радек репресии за неговите грешки по германския въпрос. А той е допуснал доста такива грешки, от тях съм отделил тук седем парчета.“ Любимо занимание на генсека е да нанизва на дълга връв грешките на другите. Няма да изброявам всичките седем, ще се спра само на грешката, която Сталин като в инвентарен опис номерира четвърта. Радек смята, продължава той изброяването, че „главният враг в Германия е фашизмът, и счита за необходима коалицията със социалдемократите. А нашият извод е: нужно е да водим бой на живот и смърт със социалдемокрацията“ 247 247 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.2, д.109, л.32, 33. . Това не е просто невинна теоретична грешка в анализа. Политическото късогледство на Сталин при оценяването на фашизма и на социалдемокрацията ще струва скъпо на комунистите, на всички демократични сили. Неговото сиво, а по-точно измамно възприемане на най-остри проблеми говори за явното му неумение да анализира многопосочните им връзки.

Още един пример за теоретичната му ограниченост. На Октомврийския пленум на ЦК на РКП(б) през 1924 г. се обсъжда въпросът за работата в селото. Докладва Молотов. Дълга реч произнася Зиновиев (който също като Молотов и Сталин се ориентира лошо в аграрните въпроси). Но този път оценява доста вярно общата обстановка: „Ние обсъждаме сега не само въпроса за работата ни в селото, но и за отношението ни към селянина изобщо, тоест много по-общ въпрос, който вероятно няма да слезе, от сцената дълги години, тъй като изцяло опира до проблема за прилагане на диктатурата в дадената обстановка.“ 248 248 ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.2, д.154, л.54. В своето изказване Сталин се опитва да даде редица политически и теоретични препоръки, в които може да се видят зародиши на бъдещите големи грешки. Първото, което трябва да направим, казва той, е „да завоюваме селячеството отново“, второ, да видим, че „се е изменило полето на борбата“, трето, „трябва да създадем кадри в селото“ 249 249 Пак там, л.67. . 1924 г. е, а речта на Сталин звучи, като че ли е вече 1929… „Проницателен“ и последователен в затвърдяването на тежките грешки. Такъв е Сталин като интерпретатор на ленинизма.

Още веднъж ще засегна теоретичните гледища на Сталин в следващите години. Но сега, във времето на избора и борбата за разпространяване на идеите на ленинизма сред масите, той за пръв път усеща силата на влиянието върху обществото, оказвано не само от научните концепции, но и от литературата и изкуството.

Философът Е. Трубецкой, последовател на Вл. Соловьов 250 250 В. С. Соловьов (1853–1900 г.) — руски религиозен философ, поет и публицист, оказал голямо влияние върху руския идеализъм и символизъм. — Б.пр. , в труда си „Двата звяра“ развива идеята, че „Русия е заплашена от две крайности: черния звяр на реакцията и червения звяр на революцията“. За мнозина дейци на културата тия „зверове“ се оказват реални. Художествено-идейните люшкания имат големи амплитуди. От неприкрито, откровено неприемане на самата революция като идея (3. Гипиус, Д. Мережковски, И. Бунин) до възторжената й прослава (Д. Бедни, А. Жаров, И. Уткин, М. Светлов). Но не всички бързо определят идейните си позиции.

Киплинг има прекрасни редове, чиято същност е, че силата на дългата нощ е вече сломена, макар че никакво разсъмване не я заплашва преди определения за него час… Силата на старото е сломена, но неестествено е да се очаква, че всички хора на изкуството ще започнат да поздравяват настъпващата зора… И на главната улица на голямата литература, и в задните й дворове клокочи глухо, а понякога и бурно недоволство. Основните въпроси, измъчващи художествената интелигенция, са мястото на културата в „новия храм“, проблемът за творческата свобода, отношението към духовните ценности на миналото. Някои от писателите най-сериозно смятат, че руската литература има само едно бъдеще — нейното минало. Мнозина майстори на словото са подплашени от революционния ураган, те виждат в него заплаха не само за себе си, но и за цялата култура. Ще изразя собственото си гледище за отношението на интелигенцията към революцията, към социализма, към новото, което се ражда на нашата многострадална земя в страшни мъки.