Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

За да бъда справедлив, трябва да посоча, че макар и вълната от емигранти да е твърде голяма, по всяка вероятност над два и половина милиона души, като мнозинството са представители на състоятелните слоеве и интелигенцията, включително и художествената (Марк Алданов, К. Балмонт, П. Боборикин, И. Бунин, Д. Бурлюк, З. Гипиус, А. Куприн, Д. Мережковски, И. Северянин, А. Толстой, Саша Чорни, Вячеслав Иванов, Г. Иванов, В. Ходасевич, И. Шмельов, М. Цветаева, В. Набоков-Сирин и много други), не всички емигранти са враждебно настроени към Съветска Русия. Различна е и съдбата им. Не са малко и ония, които намират смъртта си в шанхайските бордеи и нощните парижки приюти или се връщат в родните си краища. Едни ги очаква възможността да възродят литературното си творчество, други не могат да се приспособят към новата социална среда и замлъкват завинаги. Трети попадат между воденичните камъни на беззаконието.

Художествената интелигенция, която остава в Русия, също се държи различно. Бързо никнат творчески съюзи и обединения — Съюз на селските писатели, „Серапионови братя“ 254 254 Името е взето от едноименния роман на германския писател Е.Т.А. Хофман (1776–1822 г.). — Б.пр. , Перевал (Поврат — б.пр. ), Руска асоциация на пролетарските писатели (РАПП), Асоциация на художниците в революционна Русия (АХРР), Кузница (Ковачница — б.пр. ), Ляв фронт на изкуствата (ЛЕФ) и други творчески обединения. Между стените на студените клубове и дворци се разгарят горещи дискусии за пролетарската култура, за литературата и политиката, за възможностите да бъдат използвани ценностите на буржоазната култура. В този литературен кипеж, а понякога и в това литературно объркване се раждат оспорвани концепции, а тук и там — погрешни гледища. Възниква уникален шанс за създаването и укрепването на творческия плурализъм в художествената мисъл. По онова време още не са пуснати в ход командните методи, които за изкуството и културата са равнозначни на творческа атрофия.

Сталин, който отначало малко се интересува от тези въпроси, не вижда някаква опасност в мозайката от литературни школи и направления, още повече че по-голямата част от художниците (всеки както го разбирал) говорят за революцията, за новия свят, за новия човек, за „мамещите далнини“. Дори авангардистките, често сектантски увлечения по „радикалните методи“ в творчеството му изглеждат само наивни, забавни и нищо повече. В Централния комитет още не са се народили идеи и политически доктрини с ждановска подкваса. Те ще дойдат по-късно. Този творчески плурализъм, естествен като самото изкуство, успява за късо време да роди в киното, литературата и живописта произведения, влезли завинаги в съкровищницата на нашата духовна култура.

Общо взето, този период (20-те години) се отличава с разкрепостяване на мисълта, с творчески търсения, със смело новаторство. За свобода на творчеството говорят много и художници, и майстори на словото, на сцената и на филмовия екран. Революцията ражда у писателите стремеж да вникнат в тайните на великото, вечното, непреходното. Обсъждат се гениите и гениалността, „прехвърляйки“ често всички възможни граници в заключенията. А всъщност гениалността не е ли най-високата точка от пирамидата на творчеството и защо тогава майсторът на словото да не се стреми към нея? Може би е прав големият руски писател и философ Н. Бердяев, неоценен дори и днес както трябва, че „култът към святото трябва да бъде заменен с култ към гениалността“?

Революцията ускорява силно творческото узряване на мнозина и както личи, съвсем естествени и плодотворни са били честите дискусии, спорове и надпревари между различните художествени школи. Колко жалко, че след няколко години тази атмосфера на търсения в значителна степен ще бъде отронена в каменотрошачките на бюрократичния изказ, на уеднаквеното мислене като духовна униформа и ще народи купища книги с „живот на гъби“, книги еднодневки, за по-голямата част от които днес никой дори не си спомня. В две книжки на списание „Болшевик“ (1926 г.) е публикувана статията на П. Йонов за пролетарската култура и „напостовската бъркотия“. В нея се прави критичен анализ на схващанията, изповядвани от стожерите на „напостовството“ Вардин и Авербах, излагащи гледищата си в списание „На пост“ (оттук и „напостовци“). „Болшевик“ доказва, че е невъзможно да съществува „чисто изкуство“, неповлияно от социалните бури, икономическите сътресения и класовите сблъсъци. След известно време списанието помества отговора на Леополд Авербах във връзка със статията на П. Йонов, където нещата се свеждат до това, че културната революция ще се съпровожда от изостряне на класовата борба: „Кой кого ще преобрази — масите ли ще съумеят да раздробят на тухли старата култура и да вземат от нея, което им е нужно, или сградата на цялостната стара култура ще се окаже по-яка от пролетарската културна дейност сред народа?“ 255 255 Большевик, 1926, №7-8, с.107-108.