Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Въпреки твърде посредственото, примитивното равнище на теоретичните обобщения, излизащи изпод перото му, Сталин много обича да дава определения, да формулира дефиниции. Може да бъдат изброени такива широко известни негови определения: за същността на ленинизма, за същността на нациите, за политическата стратегия и тактика и т.н. Възможно е да са изиграли някаква роля в популяризирането на основите на ленинизма. Но като човек, твърде податлив на догматично мислене, той буквално канонизира определенията, можел е да построи цялата си реч върху доказателството, че този или онзи опозиционер не разбира един или друг въпрос.

Но като че ли най-негативното в теоретичното „творчество“ на Сталин е, че той фактически отхвърля хуманната същност на социализма, обосновава постепенно, ако може така да се изразя, „жертвения социализъм“. Това светогледно становище ще му позволи след време да премине с лека ръка към нечувани масови репресии, към широко прилагане на насилието като главен социален лост в строителството на социализма. По същество анализът на теоретичните възгледи на Сталин и особено на методите и начините на материализирането им ни позволява да направим извода, че генералният секретар постепенно се откъсва от ленинизма. Звучи парадоксално, но е факт: оставайки болшевик, Сталин и до края на живота си няма да стане ленинец! А това е ръководителят на партията! От многото разновидности на социализма — утопичен, дребнобуржоазен, казармен, научен — Сталин създава нещо свое. Неговият социализъм е бюрократичен, носещ в себе си чертите и на догматичния, и на казармения. С една дума — сталински. Не, той не смогва, не съумява, не успява да деформира всичко в живата тъкан на социализма, строен от милиони хора. Но днес вече знаем, че не бива да се смята за социалистическо едно общество, където има само висока степен на обобществяване, където колективното е над личното, където всичко се планира „отгоре“. Истинският социализъм, както го е виждал Ленин, поставя в центъра на вниманието ЧОВЕКА. Същността на Лениновата концепция за социализма са демокрацията, хуманизмът, човекът, социалната справедливост. Такъв подход никога не може да бъде съчетан с насилие, с отчуждаване на народа от властта, с издигане на вожд полубог. А това показва, че от средата на 1926 г. Сталин започва все повече и повече да се отдалечава от Лениновата концепция за социализма.

Справедливостта изисква да отбележа, че генералният секретар пише сам своите статии, речи, реплики и отговори. Разказите на неговите помощници и на работилите в различно време с него други отговорни лица от апарата на генералния секретар дават основание да се направи следният извод: въпреки огромната си натовареност Сталин работи твърде много над себе си. По специална негова поръчка всеки ден му подбират литература, изрезки от статии, обобщени сведения по материали от местния партиен печат, обзори на чуждестранни издания, най-интересните писма.

Веднъж той дълго задържал писмо от Берлин с адрес на подателя: Целендорф, Валдемарщрасе, 11, „Вила Нина“, В. П. Кримов. Доста необикновено писмо. Авторът му е един от „предишните“, писател, избягал от Русия през 1917 г., но взиращ се най-внимателно, до болка в очите и в сърцето в нова Русия. Сталин подчертава редовете: „Пиша Ви като на един от най-големите държавни дейци в съвременна Русия. Аз съм пацифист и интернационалист, но при все това обичам Русия повече от всяка друга страна. Може би виждам оттук някои неща, които Вие не виждате отвътре така ясно при цялата Ваша осведоменост.“ (тук червеният молив е минал два пъти — б.а. ).

Нужно е на всяка цена да запазите властта във вашите ръце като предводители на пролетариата, не щадейки нищо. Помнете: „Който не е способен да извърши злодеяние, той не може да бъде държавен мъж.“ Преди всичко армията. Не е нужно непременно да воюва, но трябва да я има. За нея всичко трябва да се знае от всички в преувеличен размер. Колкото повече всякакви военни демонстрации, толкова по-добре… Никакви средства не бива да се щадят при полагането на грижите за увеличаване на населението в Русия и за цялостното му възпитание. Това е най-страшното оръжие против капиталистическия свят. Днес е ясно, че съвременна Русия може да даде нов закон на историята: връщане на махалото в обратна посока може и да няма; то може завинаги да остане вляво… Не са нужни лъжи, но са нужни две истини и за голямата трябва да се мълчи известно време и с това да се накарат хората да вярват в по-малката; а когато се окаже необходимо, малката ще отстъпи пред голямата… Не трябва да се потиска религията, това ще я направи по-силна. Привличайте частния капитал. Докато държавната власт е у вас, това не представлява никаква опасност. Проявата на съвременното руско творчество трябва да се поддържа, без да се жалят разходите. Да кажем, литературата, може би балетът. Нужно е да се хвърлят в останалия свят бистри кристалчета от съвременна Русия: с това понякога може да се направи повече, отколкото с най-широката пропаганда… Революцията вече извърши колосално много. Но експериментът тъпче на едно място, нужни са някакви реалнирезултати. Нужно е изпълнението на нещо от обещаното благополучие на пролетариата. А сега у вас има повече бюрократично разтакаване, отколкото в царския строй. Има случаи, когато е изгодно да се протакат нещата, но като цяло тази система е гибелна.