Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Вече начело на ядрото на Централния комитет, Сталин бързо усеща, че освен организаторски качества, каквито безспорно има, освен „твърда ръка“, която вече са изпитали на гърба си мнозина от апарата, на него му е нужно да прояви и качества на теоретик. От една страна, преминаването към нов етап от борбата за изграждане на ново общество изисква теоретично осмисляне на широкия кръг от въпроси. Всичко е ново: и в икономическата, и в социалната, и в културната област. Контурите на концепцията за социалистическото строителство дават възможност да се видят пунктирите на траекторията, скриваща се зад хоризонтите на днешното битие. Но изводите на Ленин пекат конкретизиране с оглед на практиката в най-близко бъдеще.

От друга страна, Сталин разбира, че лидерът на партията, а той иска да стане такъв не формално, а фактически, трябва да има стабилна репутация на теоретик марксист. Разбира, че статиите му, може би с малки изключения, не са оставили никаква диря в общественото съзнание. Много от тях са посветени на един или друг епизод, на някакъв момент от разноцветната действителност. В тази мозайка от лозунги, идеи и призиви, бликнали от революцията. Сталиновите скучнички статии просто се губят. Вярно е, че по времето, когато той започва постепенно да се налага в ръководството на партията след смъртта на Ленин, вече е публикувал и няколко теоретични работи. За една от тях стана дума — „Анархизъм или социализъм?“. Теоретичното, философското й равнище може да проличи само от един фрагмент: „Буржоазията постепенно губи почва под краката си и с всеки ден върви назад… колкото и силна, колкото и многобройна да е днес, в края на краищата тя все пак ще претърпи поражение. Защо? Ами защото се разлага като класа, отслабва, остарява и се превръща в излишен товар в живота. Оттук именно е възникнало известното диалектическо положение: всичко, което действително съществува, тоест всичко, което от ден на ден расте, е разумно, а всичко, което от ден на ден се разлага, е неразумно и следователно няма да избегне поражението си.“ Ужасният примитивизъм и наивната логика на тези умозаключения са очевидни. Но това не попречва на академик Митин да нарече цитирания откъс „класическа характеристика на новото“.

Почти незабелязани остават и такива негови теоретични разработки като „Марксизмът и националният въпрос“ (1913 г.), „Октомврийският поврат и националният въпрос“ (1918 г.), „Към въпроса за стратегията и тактиката на руските комунисти“ (1923 г.) и някои други. Сталин твърде бързо разбира, че не е по силите му да внесе нещо принципно свое в теорията на марксизма, което може да се приеме като наистина нова мисъл във великото учение. Той все повече се убеждава, че геният на Ленин е предугадил много и много неща: мисълта на Владимир Илич е приповдигнала завесата пред далечните простори. Към която и сфера на дейност да е насочвал усилията си, Сталин е виждал в нея следите на избързалата далеч, далеч напред сянка на вожда. Мисълта на генсека не може дори да се приближи до мисълта на гения.

Ожесточените междуособици, които не престават да разтърсват партията, обективно изискват от Сталин да прибегне в най-голяма степен до широка пропаганда на Лениновото наследство, на неговите идеи и изводи. И така, осенява го идеята да подготви за Свердловския университет кратък курс от лекции на тема „За основите на ленинизма“. Тези лекции са изнесени наскоро след смъртта на Ленин. А през април и май 1924 г. са публикувани в „Правда“. Изглежда, именно те донасят на Сталин известно признание на „теоретик“.

Образованието не само на основната маса от населението — селяните, — но и на работническата класа, на партийните членове е твърде ниско. Имат нужда от азбуката на ленинизма. Само пълната популярност, достъпност, яснота и простота могат да осигурят разбирането на Лениновите идеи. Сталин се оказва готов за решаването на тази задача. Неговото катехизисно мислене ще му свърши работа, каквато нищо друго не би му свършило. Телеграмно къси фрази. Никакви заплетени термини. Никакво задълбочаване. Но яснота, яснота, яснота… Лекциите са приети добре. „Просветителите“ от агитацията и пропагандата — агитпропите — ги използват широко за ликвидиране на политическото невежество на населението. По-късно усърдните Сталинови пропагандисти канонизират и превръщат „Въпроси на ленинизма“ и „За основите на ленинизма“ в догматичен цитатник. Тези два негови труда действително приличат на мозайка от цитати. Махнат ли се те, в много от сборниците ще останат комай само препинателните знаци. А тогава се нижат издания след издания…