Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

„До ЦК на ВКП(б)

за другаря Сталин

Молим материалното осигуряване на изтребителните батальони, действащи против оуновците 1208 1208 ОУН — организация на украинските националисти. — Б.пр. , да бъде поето от държавата. С молба за:

кечета за кончове на ботуши — 104 300 дцм

юфт за бомбета на ботуши — 774 дцм

гьон — 20 380 дцм

… … … … … … … … … … … … … … …

американ за долни дрехи — 196 000 м

конци — 525 макари

Не е трудно да си представи човек, че щом „вождът“ се пита за кончове, то съратниците му не са могли сами да решават никакъв политически въпрос. Хрушчов нанася на сталинизма първия мощен удар, но не може да се отърси от всички негови срамни атрибути.

Цялата непоследователност, половинчатост и недоизказаност на Хрушчов намират отражение в Постановлението на ЦК на КПСС „Относно преодоляването на култа към личността и последиците от него“, прието на 30 юни 1956 г. 1210 1210 КПСС в резолюциях и решениях съездов, конференции и пленумов ЦК (1898–1971). Изд. 8-е, Т.7, М., с. 203, 205, 209, 210. В този документ, който няма голяма прилика с доклада на Хрушчов, макар и да е направен опит да се разкрият причините за култа към личността на Сталин, не по-малко силно е изразено желанието за компромис със сталинистите. В постановлението се отбелязва, че „сериозните грешки“ били допуснати само „в последния период от живота на Сталин“. Обяснявайки „обективните условия“ за формиране на антиленинския феномен, постановлението използва до голяма степен аргументите на самия Сталин. „След смъртта на Ленин в партията се активизираха враждебни течения — троцкисти, десни опортюнисти, буржоазни националисти, — заели позиции на отказване от Лениновата теория за възможността социализмът да победи в една отделна страна, което на практика би довело до реставриране на капитализма в СССР. Партията поде безпощадна борба против тези врагове на ленинизма.“ По-нататък се казва: „наложи се да се премине към някои ограничения на демокрацията, оправдани от логиката на борбата на нашия народ за социализъм в условията на капиталистическото обкръжение“. Но всичко това не толкова обяснява, колкото оправдава култовските извращения. Хрушчов отново лансира идеята за „ленинското ядро“, което уж било повело веднага след смъртта на Сталин решителна борба с култа към личността и последиците от него. Но ние добре знаем, че това далеч не е било така.

Между другото в постановлението е поставен и въпросът: „Защо обаче тези хора не се обявиха открито против Сталин и не го отстраниха от ръководството?“ По-нататък следва констатация, която може би е обективна, макар и непоносимо горчива: „Всяко обявяване против него в тези условия нямаше да бъде разбрано от народа и въпросът тук изобщо не е до недостиг на лично мъжество. Ясно е, че всеки, който би се обявил в тази обстановка против Сталин, не би получил поддръжка от народа.“ Хрушчов и Президиумът на Централния комитет не искат да признаят, че е трябвало да се действа против Сталин значително по-рано, още когато Ленин се обръща към партията с такова предложение. Като се премълчава това и се оневинява партията за диктаторството на една личност , въпреки всичко в постановлението е отбелязано, че „съветските хора познаваха Сталин като човек, който действа винаги в защита на СССР срещу машинациите на враговете и се бори за делото на социализма. Понякога (?! — б.а. ) е използвал в тази борба недостойни методи и е нарушавал ленинските принципи и норми на партиен живот. В това се състои трагедията на Сталин (?!! — б.а. )“. Оказва се, че всички тези нарушения са били трагедия само за Сталин, а не за народа… „Ще бъде груба грешка от факта за наличието в миналото на култ към личността — отбелязва се по-нататък в постановлението — да се правят изводи за някакви изменения в обществения строй в СССР или източникът на този култ да се търси в естеството на съветския обществен строй. И едното, и другото е абсолютно неправилно, тъй като не отговаря на действителността и противоречи на фактите.“

Когато човек чете постановлението, започва да мисли, че след като на 25 февруари 1956 г. е водил дуел с призрака на Сталин и е нанесъл първото, но смъртоносно поражение на поваления кумир, Хрушчов се е изплашил от победата си. Неслучайно Централният комитет и официалният печат пазят пълно мълчание по повод на „секретния“ доклад, сякаш целта им е била да спестят на народа идеологическите му сътресения. Обаче с доклада са запознати ръководителите на делегациите на братските партии, а на закрити събрания — и партийната общественост. Това неизбежно довежда до „изтичане“ на информация. Още в началото на юни 1956 г. текстът на доклада се появява по страниците на печата в Съединените щати, Франция и Англия. А у нас, дори след като признават накрая съществуването на такъв документ, официалните партийни органи повече от три десетилетия си даваха вид, че този въпрос никак не е актуален. И едва през пролетта на 1989 г. докладът беше публикуван в „Известия на ЦК на КПСС“. Дългогодишното криене на този доклад от народа свидетелства, че сталинизмът е още жив, за съжаление, той само е променил одеянията си. А нали се смяташе, че партията, именно партията, след като започна да разобличава и развенчава сталинизма, е длъжна и напълно да го отхвърли. Трябваше още в началото на обновяването на обществото ни на някой от конгресите или пленумите да се приеме един дълбоко аналитичен документ, който да отрази пълното и всестранно отношение на комунистите в страната към това чуждо на марксизма явление. Сега сме вече в средата на 1989 г., а такъв документ още няма.