Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Хрушчов започва спокойно: „Този доклад няма за цел да бъде дадена всенародна оценка на живота и дейността на Сталин. За заслугите на Сталин още докато беше жив са написани достатъчно книги, брошури, изследвания. Общоизвестна е ролята на Сталин в подготовката и извършването на социалистическата революция, в гражданската война, в борбата за построяване на социализма в нашата страна. Това е добре известно на всички. Сега става дума за въпрос, който има огромно значение и за днешното, и за бъдещото състояние на партията. Става дума как постепенно се е създавал култ към личността на Сталин, който в даден етап се превърна в извор на цяла поредица от извънредно големи и много тежки извращения на партийните принципи, на партийната демокрация, на революционната законност.“ В залата седят делегати, които за пръв път (!) научават за Лениновото „Писмо до конгреса“, за оценките, които Ленин дава за Сталин още в началото на 20-те години. Това са откровения, позволили на истината да се изтръгне най-сетне от заточение. Макар и да заклеймява „троцкистко-зиновиевския блок“, както и „бухаринците“, Хрушчов за пръв път изказва еретичната тогава мисъл, че при Ленин борбата с опозиционерите се е водела само на „идеологическа основа“.

Но не тези идеи са главните в доклада на Хрушчов. Изказването му е насочено към осъждане на Сталиновите беззакония. „Ясно е — подчертава Хрушчов, — че тук са проявени от страна на Сталин в много случаи нетърпимост, грубост, злоупотреба с властта. Вместо да доказва политическата си правота и да мобилизира масите, той често вървеше по линията на репресиите и физическото унищожаване не само на действителните врагове, но и на хора, които не са извършили престъпление против партията и съветската власт.“

Залата се вцепенява, когато Хрушчов разказва подробно как са били фабрикувани „делата“, що за хора са били така наречените „врагове на народа“. Той правдиво отбелязва, че Сталиновата концепция за „враг на народа“ е дала възможност да се прилагат най-жестоки репресии против всеки, който не се е съгласявал с него по какъвто и да е въпрос; против такива, които са били само заподозрени в намерения да извършат враждебни действия, а също и против онези, които са имали лоша репутация. Слушайки тези страшни откровения, седящите в залата виждат как познатата им до болка фигура с маршалски мундир се превръща постепенно в образ на палач на собствения си народ, чиито ръце са изцапани с кръв.

За три-четири часа, колкото продължава докладът, Хрушчов като че ли прави невъзможното. Преди всичко докладчикът развенчава Сталин като вожд. И набляга особено върху това, че Сталин е бил некомпетентен ръководител: „познаваше страната и селското стопанство само от кинопрегледите“, а по времена войната „разработваше операциите по глобуса“, изобщо не се е съобразявал с „мненията на партийните работници“. Първият секретар, който добре познава селското стопанство, нанася на появилия се на сцената призрак най-унищожителните си удари именно в тази област. Хрушчов съобщава на делегатите, че в последните години Сталин бил обзет от мисълта да повиши данъците в селското стопанство на 40 милиарда рубли. Такава е била фантастичната идея на човека, който се беше откъснал от действителността. Разкривайки некомпетентността на „вожда“ и умозрителността на решенията му, Хрушчов смъква по този начин от Сталин тогата му на непогрешимост и мъдрост, с която тъй дълго и старателно се е перчел.

По-нататък Хрушчов привежда доказателства, че Сталин е бил палач, садист, човек, лишен от всякакви елементарни нравствени качества. Когато говори за съдбата на Косиор, Чубар, Постишев, Косарьов, Ейхе и други известни болшевики, докладчикът подчертава, че Сталин „сам беше главен прокурор във всички тези дела. Сталин не само се съгласяваше с всички тези арести, но самият той по собствена инициатива даваше разпореждания за арест“. А изтръгването на „признания“ — главният аргумент за виновност — е било въпрос на техника. И следователите изтръгваха тези „признания“. Но как може да се чуят признания за престъпления от човек, който никога не ги е извършил? Само по един начин — с прилагане на физически методи на въздействие, с изтезания, с лишаване от съзнание, с лишаване от разсъдък, с лишаване от човешко достойнство. Така се изтръгваха мними признания. Съобщавайки голям брой конкретни факти, свързани със съдбата на Киров, Постишев, Рудзутак, Вознесенски, Кузнецов, Родионов, Попков, Розенблум, жертвите на „мингрелското дело“ и на други, Хрушчов успява да създаде нов образ на „вожда“ — кръвожаден и безмилостен диктатор и тиранин.