Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

И накрая „секретният“ доклад на Първия секретар подлага на силно съмнение стила и метода на Сталиновото ръководство. Хрушчов специално подчертава, че липсата на колективно ръководство в партията е пряка последица от злоупотребите с личната власт. Например „през всичките години на Великата отечествена война фактически не беше проведен нито един пленум на Централния комитет 1207 1207 Всъщност един пленум се е състоял през 1944 г. . Вярно е, че беше направен опит за свикване на пленум на ЦК през октомври 1941 г., когато бяха специално извикани в Москва членове на ЦК от цялата страна. Два дни те чакаха откриването на пленума, но си останаха с чакането. Сталин дори не поиска да се срещне и да поговори с членовете на Централния комитет“. От край до край в доклада си Хрушчов прокарва мисълта, че Сталин, злоупотребявайки постоянно с неограничената си власт, е действал при това от името на Централния комитет, без да иска мнението не само на членовете на ЦК, но дори и на членовете на Политбюро. Често пъти дори не ги еинформирал за взети самолично от него решения, засягащи извънредно важни партийни и държавни въпроси. Един от примерите за пагубното въздействие на единовластието е конфликтът с Югославия. Хрушчов направо заявява, че в тази история Сталин е играл „срамна роля“.

В крайна сметка с доклада си Хрушчов постига няколко цели: разобличава илюзорното величие на „вожда“, който не е имал нито нужната компетентност, нито мъдрост, нито прозорливост. Докладчикът недвусмислено констатира, че главната отговорност за злодеянията, престъпленията и терора носи Сталин. Освен това Хрушчов осъжда решително единовластието на „вожда“, станало източник на много нещастия за партията и народа. Всичко това е равно на експлозия в общественото съзнание, най-смелото и неочаквано настъпление срещу цезаризма, беззаконието и тоталитаризма.

Но Хрушчов беше и си остана син на своето време. Личният му принос в решителното разобличаване на култа към личността е неоспорим. Само това е достатъчно, за да влезе неговото име завинаги в нашата история. Но подготвеният от доскорошния Сталинов придворен теоретик доклад не е задълбочен, плъзга се по повърхността на фактите и явленията, почти не се докосва до генезиса на сталинизма, до причините за деформирането на социализма, нещо повече — такива деформации дори не се признават. Не се отричат напълно Сталиновите „заслуги“: „Безспорно Сталин има в миналото големи заслуги пред партията, работническата класа и международното работническо движение… При което той беше убеден, че това е необходимо, за да бъдат защитени интересите на трудещите се от интригите на враговете и нападките от страна на капиталистическия лагер.“ Сталин е жестоко критикуван, но получава същевременно и индулгенции пред историята.

Хрушчов се е надявал, че обсъждането на въпроса за култа към личността и последиците от него в партиен кръг ще бъде достатъчно, за да се ликвидират Сталиновите извращения. Всъщност за това докладчикът заявява откровено и на конгреса: „Този въпрос ние не можем да изнесем извън партията, а още по-малко в печата. Именно затова го докладваме на закрито заседание на конгреса. Трябва да си знаем мярката, да не даваме храна на враговете, да не разголваме пред тях гнойниците си. Аз мисля, че делегатите на конгреса правилно ще разберат и оценят всички тези наши стъпки.“

Извършилият решителен пробив реформатор не може да разбере, че „секретното мислене“ е именно онова сталинско мислене, което е наследил от призрака. „Да си знаем мярката“ за Хрушчов означава тези еретични възгледи да не се споделят с народа, а още по-малко със световната общественост. Човекът, който само преди шест години е излязъл с известната си статия „Сталинската дружба между народите е залог за непобедимостта на нашата родина“ не може, разбира се, да се освободи изведнъж от всичко онова, което е зряло, расло и формирало се у него десетилетия наред. Хрушчов, който, докато „вождът“ е бил жив, не му е възразил нито веднъж, не е забравил, разбира се, че постъпките му, както и постъпките на другите Сталинови съратници са зависели изцяло от диктатора. Те са свикнали да изпълняват, а не да разсъждават. Хрушчов помни, че много пъти не е можел сам да реши второстепенни стопански въпроси, без да се обърне лично към Сталин. А това не е било безопасно: можело е да последва груб отказ или някаква подигравателна реплика. Но налагало се е…