Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Хрушчов се връща няколко пъти към доклада на Поспелов, пита колегите си: какво ще правим? Как да съобщим на делегатите на конгреса изводите на комисията? Кой ще направи това? Може би Поспелов, Молотов, Ворошилов и Каганович дълго и упорито, понякога яростно се обявяват против разгласяването им. Ожесточените спорове не се протоколират, но според спомените на Хрушчов и на някои други от колегите му противниците на доклада изтъквали няколко „железни аргумента“: Кой ни кара да показваме кирливите си ризи? Не е ли по-добре да поправим тихомълком допуснатите крайности? Нима Хрушчов не проумява до какви последици може да доведе обнародването на изводите, направени от комисията? И най-сетне, нали всички членове на Президиума на ЦК, кой повече, кой по-малко, са замесени в беззаконията на доскорошното минало! Нима човек може да си затвори очите пред всички тия опасности? Но Хрушчов побеждава. На 13 февруари Централният комитет взима решение делегатите на конгреса да бъдат запознати с доклада за култа към личността на закрито заседание. Макар че и Хрушчов не веднъж и дваж се е колебал. Но си е спомнял за писмата на затворниците, връщал се е мислено към безумието на отминалите години и все по-уверено стигал до извода: няма начин да се крият задълго резултатите от толкова масов терор, от беззаконията, от страхотните злоупотреби. Рано или късно истината ще излезе наяве. Той трябва да вземе инициативата в свои ръце и да разкрие пред партията тази страшна истина. За съжаление Хрушчов не е мислел да говори за това пред народа.

Когато по всичко изглеждало, че поредният XX конгрес е стигнал благополучно до обичайния си край, за да заеме мястото си сред другите също така невзрачни и „организирани“ конгреси, тутакси обявявани от печата за „исторически“, идва главното. На делегатите е обявено, че ще се състои закрито заседание. Председателстващият заседанието Булганин дава думата на първия секретар на Централния комитет на партията.

Идва звездният час на Хрушчов. Доскоро правоверен сталинист, никога и за нищо невъзразяващ на „вожда“, той проявява съвсем неочаквано историческа смелост, гражданско мъжество и способност да прегази през блатото на създавалите се с десетилетия предразсъдъци. Както по-късно ще се изясни, Хрушчов не прави това случайно.

Незабележим изпълнител от Сталиновото обкръжение по-рано, той се оказва сега, след като застава начело на партията, решителен, а често и импулсивен политик. Освен „секретния“ доклад и цяла редица необичайни мерки във вътрешната политика, в служебното досие на Хрушчов фигурират и такива своеобразни негови стъпки като отиването му при Тито за нормализиране на отношенията със СФРЮ, разполагането на ядрени ракети в Куба, срещата му с президента на Съединените американски щати Айзенхауер, решителните му действия по време на събитията в Унгария, установяването на приятелски отношения с египетския президент Насър, непримиримостта му към Мао Дзъдун, поддръжката за Виетнам и много други, носещи печата на сложната и противоречива личност на първия секретар. Както показват тези събития, дал господ на Хрушчов и решителност, и мъжество, и готовност да поеме върху себе си цялата отговорност. Но заедно с това обаче Никита Сергеевич беше лош аналитик, често пъти непоследователен, явно надценяваше интелектуалните и политическите си способности. Понякога постъпките му изглеждаха просто необмислени и непрозорливи. Към това се прибавяше и старата болест, от която страдаше не само той, но и цялата ни система като цяло: абсолютизиране на ролята на първото лице в държавата. И след Сталин политическите структури нямаха имунитет против цезаризма, възвеличаването на ръководещата личност, нямаха гаранции срещу появата на нова форма на култа. С дейността си Хрушчов само потвърди този органичен недъг на системата, лишена от атрибутите на истинската демокрация.

Принуден бях да направя това отклонение. Защото без него не е възможно да се разкрие напълно историческото значение на оная част от XX конгрес на партията, която нанесе първия страшен удар на сталинизма. С това се сложи началото на историческото поражение на „вожда“, строил тридесет години сталински социализъм.

… И така, на историческата сцена са две главни действащи лица: развихрилият се Хрушчов и призрачният Сталин. В гробната тишина, царяща в залата, първият секретар преминава от въпрос на въпрос. Поспелов е подготвил с помощниците си доклад с повече от десет дяла. Всеки от тях е елемент от цялото, но играе и самостоятелна роля. Вътрешната логика на доклада е слаба. Така например, като излага общометодологични въпроси за култа към личността и възгледите на класиците на марксизма за него и след като споменава какви са оценките на Ленин за Сталин, докладчикът някак си изведнъж преминава към темата „врагове на народа“, а после отново се връща към по-общи въпроси: Ленин и опозицията в партията, колективното ръководство. Някои теми се повтарят неколкократно: отговорността за терора, геноцид и терор, терор. В доклада „За култа към личността и последиците от него“ се хвърля светлина и върху такива специални теми като Сталин и войната, конфликта с Югославия, Берия и някои други.