Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

През 1979 г. във връзка с навършването на 100 години от рождението на Сталин Енвер Ходжа публикува в Тирана книгата „Със Сталин“, в която описва подробно петте си срещи с „вожда на народите“. В нея няма аргументи защо албанското ръководство не приема решенията на XX конгрес на КПСС, но има яростно, емоционално отхвърляне на самата идея да бъде осъдена вождовщината. „Никита Хрушчов и неговите съучастници — пише Ходжа — в «секретния» си доклад, с който излязоха пред своя XX конгрес, опръскаха с мръсотии Йосиф Висарионович Сталин и усърдно се погрижиха да го унижат по най-отвратителен начин, с най-цинични троцкистки методи.“ 1212 1212 Ходжа, Э. Со Сталиным. Воспоменания. Тирана, 1979, с.26.

Всъщност всяка комунистическа партия „преваряваше“ по свое разбиране доклада на Хрушчов пред XX конгрес. Разтърсване, объркване, но и съживяване на теоретичната мисъл, преосмисляне на опита от миналото, както и ренегатство, придружено от стремеж към обновяване, към нови форми на политическа и социална дейност — цялото това противоречиво до най-голяма степен отражение на извършеното в Москва на XX конгрес става реалност. Мисля, че дори и Хрушчов надали е предполагал колко противоречиви ще бъдат последиците от неговия пробив.

В последна сметка оказалият се в центъра на вниманието почти на хиляда и петстотинте делегати на XX конгрес Хрушчов редом до призрака на преселилия се в небитието „вожд“ едва ли е предполагал, че сцената в Двореца на съветите скоро ще се разшири в световен мащаб. И на тази арена ще се развихри дълга борба (тя и сега още не е завършена) между различните концепции за социализма. От една страна, ортодоксалната, жестоката, бюрократичната, силовата, безкомпромисната, еднопосочната концепция, готова да оправдае дори престъплението в името на победата на идеята. От друга демократичната, хуманната, многопосочната концепция, изхождаща от принципа, че възвишената идея може да се опира само на чисти, човешки методи и средства — концепция, в чиято основа са залегнали историческите компромиси и съвместното съществуване на различни системи и идеологии. Разбира се, у Хрушчов още не са формирани концептуалните възгледи, които днес възприемаме. Но ако не ограничаваме новото мислене в рамките на съвременното осмисляне на страшните реалности на ядрения свят, а разбираме под ново мислене и принципно ново „прочитане“ на великите идеи на хуманизма, то трябва да се изтъкне, че Хрушчов открехна вратата на социалистическия свят за проникване през нея на ония духовни ценности, които и сега се смятат от някои за ерес. Хрушчов смъкна от тирана мантията му на непогрешимост, тиранин, у когото се бяха фокусирали като в криво огледало най-сложните противоречия на епохата. Сталин се оказа ненадминат майстор в свързването на възвишената идея с чудовищен абсурд.

Днес можем да кажем, че при цялата незавършеност на започнатото XX конгрес на партията ни даде допълнителни възможности не само за осъзнаване на епохата, но и за по-задълбочено разбиране на политическия портрет на Сталин. Ще се върна още веднъж при Николай Бердяев, който може би по-задълбочено от мнозина други е успял да проникне в тайните, които крие философията на историята. Именно тази философия ни позволява през призмата на вечно пулсиращото битие да намерим отговор на много загадки, свързани с една или друга историческа личност, или поне да се надяваме, че ще ги разгадаем. „Всеки човек — пише Бердяев, — е по вътрешната си същност някакъв необятен свят, микрокосмос, в който се отразява и пребивава целият реален свят и всички велики исторически епохи.“ 1213 1213 Бердяев, Н. Смысл истории. Опыт философии человеческой судьбы, с.31.

Всеки изследовател, преодолявайки пластовете на времето и опитвайки се да разбере онова, което безвъзвратно си е отишло, има заедно с това и шанса да види „отпечатъци“, понякога много бледи, понякога съвсем очебийни, от мисълта, волята и страстите на човека, чийто портрет иска да създаде. В това отношение му помагат „разкопките“ на останки от миналото, заглъхналото, страшното. Останките от сталинизма се нуждаят от продължително осмисляне. Понякога освен до анализ на конкретни факти бях принуден да прибягвам и до методите на философията, която ни предлага историята и която в този случай се превръща в пророчество, обърнато назад. Само когато осъзнаят миналото, хората ще могат да правят пророчества, насочени към идното.