Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

— Бързо елате в «къта» (така на кремълски език наричаха кабинета на «вожда»). Другарят Сталин е умрял… — И слушалката щракна.

В кабинета се решаваха въпроси, свързани с организацията на погребението. Направи ми впечатление, казваше ми Дмитрий Трофимович, как се държат членовете на Политбюро. Насядали бяха около дългата заседателна маса. На стола на Сталин никой не седна. Един срещу друг, до председателското място, се разположиха Берия и Маленков. И двамата не можеха да скрият възбудата си. Прекъсвайки безцеремонно своите съратници, говореха повече от другите. Берия направо сияеше. Хрушчов говореше малко, личеше си, че беше изпаднал в шоково състояние… Каганович също ломотеше нещо ни в клин, ни в ръкав… Едно ме учуди (запомнил съм го добре): Молотов седеше мълчалив, зареян нейде с каменно изражение на лицето си и ако не се лъжа, през цялото това доста безсмислено съвещание, продължило час и половина, не обели нито дума.“ Всеки си имал свое мнение: 5 март може да бъде не само ден последен за „вожда“, но и пръв за нова „дворцова“ епоха.

На другия ден се провежда необикновено съвместно заседание на три органа — Централния комитет на партията, Министерския съвет и Президиума на Върховния съвет на СССР. Не са намерени никакви разпореждания на Сталин за след смъртта му. От момента на заболяването на „вожда“ в кабинета му е влизал веднъж само Берия, след което заповядва да запечатат помещението. А сега е нужно да се решава въпросът за приемствеността при наследяването на властта. За една демократична система това е обикновена процедура: всичко се върши в съответствие с конституционните норми. Там, където демокрацията е призрачна, където в епицентъра на държавата се е загнездил човек като Сталин, това винаги е неизвестно, обгърнато в тайнственост. Заседанието ръководи Маленков. Но решенията са уговорени в тесен кръг преди заседанието.

Решено е единият пост на Сталин — председател на Министерския съвет — да се даде на Маленков, който през последните две-три години явно се очертава като фаворит на „вожда“. За първи негови заместници са определени Л. П. Берия, В. М. Молотов, Н. А. Булганин и Л. М. Каганович. Сред другите въпроси, свързани с разместванията в държавното ръководство, един от съществените е обединяването отново на министерствата на държавната сигурност и на вътрешните работи. Берия отново възглавява разрасналото се гигантско Министерство на вътрешните работи. Той и по-рано е бил фактическият ръководител на двете министерства, а сега, запазвайки поста на първи заместник (явно и в буквален смисъл първи) на председателя на Министерския съвет, поема лостовете за управление на ведомство, което в продължение на четвърт век в действителност стои безконтролно над всички други ведомства. По всичко изглежда, че Берия е имал намерение не само да запази съществуващото при Сталин положение, но и да засили ролята на министерството при решаването на вътрешнополитическите и външнополитическите въпроси. Фактически в ръцете му е апарат, с чиято помощ би могъл да дойде по-късно на власт. Молотов е назначен за министър на външните работи, а Булганин — за военен министър. И законодателната власт претърпява съществени персонални промени: Шверник, досегашен председател на Президиума на Върховния съвет, е изпратен в „профсъюзите“, а мястото му е дадено на Ворошилов, който след войната беше изпаднал в немилост пред „вожда“.

Не по-малко сериозни промени се извършват и във висшия партиен орган. „Ръководното ядро“, което се събира през нощта преди това паметно заседание, по-малко от 12 часа след смъртта на Сталин, по предложение на Молотов, поддържано от останалите, решава да съкрати рязко числеността на Политбюро, което след XIX конгрес на КПСС (октомври 1952 г.) започва да се нарича Президиум на Централния комитет. По всяка вероятност Сталин към края на живота си поема линия на отстраняване на многогодишните си съратници — Берия, Ворошилов, Каганович, Микоян, Молотов и Хрушчов, а може би и някои други. Смятал е да ги отстрани постепенно, но е усещал, че не му остава много време. Както винаги, острият му ум намира неочакван ход. Предлага (разбира се, в старото Политбюро всички веднага се съгласяват) съставът на Президиума да се увеличи на 25 членове и 11 кандидат-членове. Съставът на Секретариата е разширен на 10 души. По такъв начин той веднага „разтваря“ старите си съратници сред новите функционери, на които е искал да се облегне за в бъдеще. Според мене, ако Сталин не беше сполетян от инсулта, щял е да намери повод да обвини Молотов, Микоян, Берия и някои други, за да ги отстрани от ръководството и между другото да стовари върху тях вината за твърде многото грешки, които, както е усещал стареещият „вожд“, ще очернят историческия му портрет. Но старите апаратчици добре са изучили „стопанина“. Само няколко часа след смъртта му решават в интерес на „осигуряването на непрекъснато и правилно ръководство“ най-напред да отстранят от главния лост на властта новопоявилите се избраници на Сталин.