Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Това, което изглеждаше непоклатимо, вкаменено, вечно, монолитно чак до официалното осъждане на култа към личността, започва да се разклаща, да омеква, да се топи, да се руши под въздействието на незабележимата отвън ерозия, да изчезва. Старата като света истина, формирана лаконично от Томас Ман, че славата приживе е нещо съмнително, започва бързо да се потвърждава.

Сталин умира, минал през апогея на славата и величието си. Но не всички знаеха и чувстваха тогава, че смъртта на „вожда“ съвпада с дълбока криза в съветското общество. Системата е стигнала под точката на замръзване: всички форуми, конгреси и събори носят формален характер, защото резултатите от тях са предопределени от диктатора. Идеологията е принизила културата до ролята на повторител на казаното и послушник на „възпитателя“. Въпреки пробива в ядрената област все по-явно проличава и се задълбочава техническото изоставане от Запада. Селското стопанство е още повече деградирало. Обществознанието се занимава с комбиниране на цитати. Върху развоя на естествените и техническите науки влияят мракобеснически процеси като лисенковщината и походът против кибернетиката и генетиката. Бюрократичната система контролира почти всичко в обществото. Макар официалната пропаганда непрекъснато да говори за нови и нови триумфи на „Сталиновата вътрешна и външна политика“, ширналата се на огромни пространства страна имаше пълно основание да очаква във всеки момент нов пристъп на насилие, предприето от нейния върховен предводител. Кремълският старец гледа с подозрение как гасне ентусиазмът на народа, научен от него да се подчинява, да изпълнява и да се надява. И се взира недоволно в привидно енергичните, но в действителност слабоефективни действия на създадената от него бюрократична прослойка. Започва да му става ясно, че вместо ускоряване на икономическото развитие налице е забавянето му. Кризата назрява.

Не по-добро е положението и в международно отношение. Конфликтът с Тито показва на всички, че Сталин не е всесилен. Създаденото от него комунистическо Информбюро страда от паралич. „Студената война“ чертае контурите на възможен нов световен конфликт. Но Сталин не разбира, че светът е пред прага на нови промени. Нужни са ново мислене, нови подходи, нови алтернативи, поставящи общочовешките интереси над класовите. Сталин ни най-малко не е способен за такава еволюция. Всяка година от живота му, ако не го беше сполетял мозъчен удар през 1953 г., щеше само да задълбочава тежката политическа криза на страната. Съдбата обаче реши друго: смъртта на „вожда“ да открие нови възможности за преодоляване на онова, което по-късно хората ще нарекат сталинизъм. Както е казал Вергилий: „Всичко идва с времето си.“ И това време идва: свещените права и свободи, завоювани с борба от трудовия народ, се оказват сериозно окастрени и не могат да излязат от коловоза, прокаран от Сталин. Но и Сталин се оказва безсилен да деформира всичко: много неща оцеляват, макар и в орязан вид.

Някога, когато малкият Джугашвили още не е встъпил в юношеската си възраст, той слуша в семинарията поученията на духовника относно основите на Евангелието. Сосо гледа с големите си очи свещеника, който се опитва да го убеди, че Исус не е желаел да добие земна власт, а си е останал подгонен скиталец, предпочитайки пред славата страданията и смъртта. А няколко часа преди Голгота се нарекъл Месия, Бог, слял се с човеците, ставайки богочовек и споделяйки жребия на всички мъченици в името на истината…

Невръстният Джугашвили не може да разбере защо всемогъщият Бог се е отказал от власт на земята. Ако я бил приел, можел е да измени жребия не само на преследваните мъченици, но и на всички ония, на които според него съдбата би трябвало да бъде променена… Отърсвайки се от библейските постулати, той обаче още от юношеството запазва твърдия си възглед за властта, която е способна да даде на човека сила и воля, близки до божествените.

Животът и смъртта на Сталин потвърдиха много вечни истини. Пропастта на историята е еднакво дълбока за всички. Но ехото от падането на изчезналия в нея може да долети като призив и знак на Доброто или Злото. Колкото повече научаваме за Сталин, толкова по-дълбоко се убеждаваме, че му е съдено да остане в историята като едно от най-страшните олицетворения на Злото. Никакви добри намерения и програми не могат да служат като оправдание за актовете на безчовечност. С живота си Сталин още веднъж показва, че дори благородните, възвишените човешки идеали може да бъдат обърнати наопаки, ако политиката се откаже от съюза си с хуманизма. Повтарям: Сталин обръща гръб на главното — на човека. За „вожда“ човекът винаги е бил и е оставал частица от масата, а това е почти нищо. Животът и смъртта на Сталин потвърждават, че като израз на диктатурата на едно лице единовластието исторически е изключително крехко. То погива, изчезва заедно със смъртта на единодържеца. Сталин никога не е могъл и не е искал да разбере, че истински свободното общество не е поставка за издигане на пирамида, на чийто връх да се намира един човек, а доброволно обединение, в което всеки е свободен да взима участие в избора на собствената си съдба.